Каси Едуардс - Рози след дъжд

— Завинаги ли? — попита Тейла и привидно се нацупи. — Можеш ли да забравиш всички онези жени, чиито рокли са в гардероба в стаята ми?

— Нито една от тях не съществува повече за мен — отвърна Ян, а сърцето му лудо биеше. — Те нямат имена. Нямат лица.

— Дали няма да говориш същото и за мен някой ден, Ян? — попита го настойчиво Тейла. — Дали и мен ще забравиш?

Той взе ръката й и я постави върху възбудения си член. Тя го обхвана и започна нежно да го гали. Ръката на Ян се движеше заедно с нейната.

— Как може да те забравя? — отвърна той, а с нарастване на възбудата пламъчетата в очите му заблестяха още по-силно. — Мисля си, че единственият начин да докажа своята вярност е да застана пред олтара. — Той нежно я целуна и малко се отдръпна. — И това ще стане много скоро. Тейла, ти ще станеш моя жена много скоро.

По страните на Тейла потекоха сълзи. Тя погледна Ян с любов.

— Ще бъда най-щастливата булка — промълви тя.

— Ще бъдеш най-красивата булка — отвърна Ян и плъзна ръцете си под нея, повдигна я и се изправи на крака в коритото, после стъпи на една кърпа, постлана на пода. — А тази нощ се надявам да те направя най-щастливата годеница.

— Тази нощ аз съм най-щастливата годеница — прошепна Тейла, като се сгуши в него, докато той я носеше към леглото. Когато я сложи върху яркочервените сатенени чаршафи, тя леко го придърпа да легне върху нея и почувства здравото му мускулесто тяло и възбудения му член.

— Вече нямаш никакви съмнения относно мен, нали? — попита Ян, като я целуна нежно по шията.

— Да — измърка Тейла и добави: — Скъпи, от тези сатенени чаршафи ми е студено на гърба, а и са толкова хлъзгави.

— Но ги харесваш, нали? — попита той, като отново нежно я целуна по шията, а с коляното си внимателно разтвори краката й.

— Трябва ли? — попита тя и премаляла въздъхна, когато той проникна в нея и започна бавните си, но уверени нежни тласъци. — Те са за богатите, нали знаеш? Мили мой, семейството ми беше бедно. Баща ми работеше усърдно, за да свързваме двата края. Но имахме всичко необходимо та един нормален живот. Ние… бяхме щастливи.

Ян я прегърна още по-страстно.

— Скъпа, не исках да те карам да си спомняш неприятни неща — каза той и обхвана лицето й с ръце. — Знам, че когато си спомняш за семейството си, се натъжаваш. Но, скъпа, нека тази нощ не мислим нито за миналото, нито за бъдещето, а само за настоящето. Нека мислим само за нас.

Невероятно нежна тръпка премина през тялото й, когато устните му докоснаха нейните в продължителна целувка, а пръстите му бавно я погалиха по гърба. Изведнъж пенисът му развихри някаква странна трепкаща слабост у нея.

Ян се чувстваше опиянен от допира до гладката като крем кожа на Тейла, а когато езикът му се промуши между устните й и изтръгна от гърлото й тих страстен вик, той потръпна от вълнение. Ян обхвана хълбоците и, повдигна я и я задържа така, притисната по-плътно до него, за да може пенисът му да проникне по-надълбоко в нея.

Обзе го дива, буйна страст. Като че ли телата им бяха обгърнати от златна магическа мрежа, която се завъртя около тях и ги сля в едно. Той отдръпна устните си от нейните, но покри с целувки лицето и гърдите й.

Очите й блестяха от страст, а една топла вълна сякаш се надигаше отвътре. И после един изгарящ пламък премина през нея. Тя се повдигна и извика, смееше се и плачеше едновременно, но усети, че Ян също беше достигнал този миг на върховна сладост в момента, в който тя го усети.

Като че ли той я беше изчаквал, желаейки да сподели с нея пълното удоволствие.

Тя засмука устните му и го целуна, усмихна му се, когато той се отдръпна от нея, стана от леглото и прокара пръсти през косата си, за да я пооправи. Наблюдаваше го безмълвно с възхищение, докато той отиде до кабинета си, взе оттам две стъклени чаши и бутилка порто и ги остави на нощното шкафче до леглото.

— Ян, това е вино? — промълви Тейла и се подпря на лакът. — Непрестанно ме удивляваш.

— Помня, като ти казах, че не преследвам охолния живот. — Той повдигна леко вежди, докато си наливаше. — Но никога не съм ти казвал, че бягам от него. Случвало ми се е да бъда по цели месеци в гората да преследвам избягали каторжници, но трябва да призная, че ми е приятно да се върна към този начин на живот.

— Но ти имаше такъв чудесен дом! — каза Тейла, като се усмихна на Ян, който й подаваше чаша порто. — Ужасно е, че Пол го изгори.

— Не съжалявам, че е изгорял — призна Ян. — Къщата се беше превърнала в затвор за майка ми. Сега тя наистина ще се чувства свободна. Надявам се от цялата си душа, че скоро ще се качи на кораб за Америка. Това ще е най-добре за нея.