Каси Едуардс - Рози след дъжд

— О, колко хубаво! — момичето беше окуражено да чуе, че нещата могат да бъдат такива, каквито са мечтите й.

— Скоро след това моят Хенри забогатя на златните полета — продължи жената, а в гласа й се прокраднаха нотки на тъга.

— Божичко! Наистина ли? — Девойката се чудеше какъв е този блясък в очите на Дейзи. Защо в очите на тази добра жена проблясваха сълзи? Животът й е бил толкова щастлив! О, ако можеше и нейният да е такъв! След смъртта на родителите й всичко около нея беше изпълнено с тъга.

Дейзи забърса сълзите си с дундестите си пръсти.

— Моят Хенри беше убит, преди той и аз да имаме възможност да се порадваме на новооткритите богатства — сподели тя с треперещ глас.

— Съжалявам — въздъхна Тейла. — Много съжалявам.

— Да — продължи жената с равен глас. — Моят съпруг си отиде от мен толкова бързо и ме остави страшно сама. Но аз винаги се опитвам да открия нещо положително в тъгата. Като си спомних отчаянието, което чувствах по време на дългото и ужасно пътуване от Англия до Австралия и условията, при които пътувах, реших да използвам придобитото си богатство за добри дела. Започнах да подпомагам изтощени и безпарични жени, когато пристигаха на тези далечни брегове без никаква подкрепа. Не можех да си затварям очите пред мизерията на тези неудачници.

Девойката погледна Дейзи с недоверие:

— Никога не съм срещала толкова, ъъъ, великодушен човек — промърмори тя.

— Не го правя за похвали — усмихна й се жената. — Може би дори ще кажеш, че действията ми не са съвсем лишени от егоизъм. Виждаш ли, вече не съм сама, Тейла.

Момичето отвърна на усмивката й.

Ян сложи ръка върху кобура на един от пистолетите си, докато гледаше нежното полюшване на съвършените заоблени бедра на девойката и движението на косите й, които австралийското слънце бързо бе изсушило. Въздържаше се да тръгне след нея. Беше му дяволски трудно! Това, което чувстваше, беше повече от желание към тялото й, беше нещо съвсем ново за него едно усещане, което никога преди не се беше появявало, примесено със страстно желание. Този път той искаше жената, която да закриля, за която да жадува, до която да се буди всяка сутрин, за да може да погледне в красивите й сини очи, които щяха мълчаливо да му говорят за една безкрайна, вечна любов.

Мъжът разтърси глава, тъй като не желаеше да се поддаде на такива мисли. Една млада жена — това беше последното нещо, от което имаше нужда в този момент от живота си. Ян се обърна и сграбчи юздите на коня си. Заедно със своя спътник абориген те тръгнаха през покрития с мръсотия изровен път към кръчмата на Джо. Там щеше да обърне няколко питиета, преди да се отправи обратно към Шубраците, към пустите, затънтени и неизследвани райони. Това бяха места, където той намираше истинското вълнение, за което всеки мъж с гореща кръв би дал дясната си ръка, за да го сподели с него. Той се справяше добре с всичко, за което се захванеше! И не му беше необходима жена засега. И все пак, Ян не можеше да се въздържи да не погледне още веднъж към Тейла, докато увиваше юздите на коня си около парапета за връзване на коне.

В сянката на един склад, долу до пристанищните съоръжения, Пол Хатуей — добре облечен мъж, с представителна външност и с квадратни очила с метални рамки — беше наблюдавал отблизо спасяването на девойката. Той беше свидетел на внезапното привличане между младата дама и Ян Лейвъри — човека, когото Пол Хатуей трябваше винаги да наблюдава зад гърба си. Мъжът се усмихна и приглади тънките си мустачки.

Кенет Озиър, млад каубой с дълга до раменете златиста коса и крехка физика, стоеше до Пол. Той също гледаше Тейла, като местеше погледа си и на другите жени, които все още слизаха от кораба, току-що влязъл в пристанището след дългото пътуване от Англия. Той се наведе близко до Пол.

— Какво ще кажеш, приятелю? — попита той, като местеше нервно ботуши по мръсния път, а коженото му облекло, украсено с ресни, висеше свободно на хилавото му тяло.

— Виждаш ли някое зайче сред новопристигналите, което да ти раздвижи слабините и да направи живота в ранчото малко по-интересен?

Кенет сръга мъжа, който стоеше редом с него, а сините му очи танцуваха, изпълнени с възбуждение.

— Има няколко хубавици сред множеството.

Пол гледаше към Тейла, докато момичето вървеше до Дейзи Оудъм. Очите му проследиха нежното, съблазнително поклащане на бедрата й.

— Мисля да взема още една жена в ранчото днес и отлично знам коя ще бъде тя. — Той стегна шалчето на врата си, намести очилата си по-уверено върху гърбицата на носа си и прочисти гърлото си. — И по-добре да побързам, преди някой зажаднял за жена господин да я е пожелал.