Каси Едуардс - Рози след дъжд

Момичето разглеждаше облеклото му и леко наболите бакембарди. Той сигурно беше авантюрист, току-що пристигнал от златните полета, който не притежаваше дом, или беше скитник и нямаше нужда от жена, която да ограничава свободата му…

Тейла вдигна високо брадичка, като забрави мокрите си, прилепнали дрехи и сплъстената си коса, от която капеше вода, и протегна ръка към него.

Господине, искам да ви благодаря сърдечно за това, че ме спасихте — каза тя. Гласът й отслабна от тръпките, които я разтърсиха — отново, когато той протегна ръка и телата им се докоснаха. — Изглежда вие бяхте единственият, който се интересуваше дали ще живея, или ще умра.

Изключително приятно беше за мен да ви помогна — мъжът здраво стисна ръката й. Лицето му имаше леко объркано изражение, като че ли неговата собствена реакция при тяхната среща му се струваше също толкова странна, колкото и на нея.

Тейла се огледа наоколо, погледна недодяланите мъже на пристана, а след това собственото си прилепнало облекло. Бузите й пламнаха, защото знаеше, че тези мъже, които бяха твърде страхливи, за да я спасят, сега се интересуваха само от това, което биха могли да различат под прилепналата й рокля.

— Останалите мъже са страхливци! — Девойката отново решително погледна своя спасител. — Долни страхливци!

Внезапно раздвижване във водата, на няколко стъпки от тях, беше привлякло вниманието на момичето и то бързо прекъсна ръкостискането, скривайки се зад Ян. Тейла надничаше зад масивното му тяло и наблюдаваше акулите, които приближаваха към кървавите останки на застреляната акула. Перки прорязваха водата от всички посоки. Тя наблюдаваше как акулите се изтребваха една друга, обезумели от кръвта.

Ян се намръщи, после се обърна и хвана лакътя на Тейла, за да я отведе настрана от потискащата гледка.

Момичето беше бледо и трудно си поемаше дъх.

Ако не бяхте вие, аз щях да бъда част от касапницата във водата — каза тя, а гласът й трепереше. Девойката погледна нагоре към него. — Как въобще някога ще мога да ви се отплатя?

Можете да започнете с това, като ми кажете името си — отвърна той, а очите му проблясваха, докато гледаше надолу към нея.

Тейла — отговори тя и потрепера, защото чу отново страшни звуци във водата зад нея. И други акули се бяха присъединили към битката за разпределение на плячката. Ако не беше Ян, борбата в реката можеше да става заради нея. — Тейла Дрейк — добави тя бързо.

Момичето погледна към ужасния кораб, който беше напуснало по такъв странен начин, и кимна към него.

Току-що пристигнах от Англия — усмихна се тя смутено. — Разбира се, не бях мислила да направя такова къпане при пристигането си на австралийския бряг.

Не казвайте това — засмя се той. — Аз си мислех, че вероятно влизате във всички пристанища по същия начин, ако сте от този тип хора, които обичат предизвикателствата.

Тейла беше доволна, че успя да усети хумора в думите му и се разсмя заедно с него. Разбираше колко странно е изглеждала, докато акулата си играеше с нея. Сега тя се гордееше, че не беше обезумяла от страх, не беше се развикала и размятала ръце, което щеше да накара акулата да я атакува веднага, без да губи време. Това доказваше, че девойката не прилича на много други жени, които крещят и бягат при най-обикновена гледка на мъничък градински паяк.

— Госпожице, моето име е Ян, Ян Лейвъри.

Очите му издаваха одобрение, когато се вгледа в прекрасното лице на Тейла, а после по-надолу, там, където зърната на гърдите й личаха под мократа, прилепнала памучна рокля. Ако някога жена би могла да го накара да прекрати своите странствания, това беше точно тази девойка! Тя беше не само красива, но в нея имаше една неподправена невинност, която рядко се срещаше у жените в тия времена.

— Хубаво име — каза момичето и се развълнува, когато очите им се срещнаха и задържаха отново. — Вие от Англия ли сте?

— Не — отговори Ян и докато говореха, я заведе до коня си. — От Америка. По-точно от Сиатъл — един развиващ се млад град на територията на Вашингтон.

Той не беше в настроение да говори за себе си. Всъщност това рядко се случваше. Твърде много неодобрение беше срещал начина, по който беше избрал да живее, така че винаги се опитваше да не влиза в никакви разговори за това.

Мъжът се взря напрегнато в кораба, с който беше дошла Тейла.

Вие сигурно искате да намерите родителите си в тълпата — повдигна той края на едната си вежда, когато я погледна. — Те ще искат да видят, че сте добре.