Каси Едуардс - Рози след дъжд

Не пътувам с родителите си — отвърна Тейла важно, очаквайки реакцията му, когато му каже, че е сирак. Само да я пожелаеше! Ако можеше тази среща да е тяхната съдба… О, тя щеше да го направи щастлив. Никога нямаше да го разочарова, ако я вземеше и я направеше своя!

Майка ми и баща ми са мъртви. Сама предприех това пътуване от Англия. — Тя преглътна с усилие. — Това беше възможно най-мъчителното и отегчително пътешествие. Надявам се никога да не бъда принудена да се кача на кораб по каквато и да било причина.

Ян беше почувствал как кръвта се изкачваше към бузите му, разбирайки, че Тейла беше от жените, които се осмеляваха да се отправят към Австралия в търсене на работа или на съпруг. Тя гледаше към него с такава готовност, сякаш очакваше да я вземе под крилото си!

Той се почувства изкушен.

О, господи, наистина беше изкушен!

И все пак, нямаше време за жени. Може би след няколко години… Но, господи, не сега. Беше доволен от начина си на живот.

Една едра, пълна жена на средна възраст, под периферията на чиято сламена шапка се подаваше посивяла коса, се втурна към Тейла, привлече я в прегръдките си и я притисна.

— Слава богу, че си добре! — възкликна тя с мазен, кадифен глас. — Когато те видях да се прекатурваш през борда, сърцето ми замръзна. — Непознатата погледна към Ян през рамото на Тейла. — Ако не беше Ян…

Тейла се освободи от прегръдката на жената и нервно изглади предницата на роклята си с ръце.

— Коя сте вие? — попита момичето предпазливо, защото намираше прегръдката на жената и загрижения й глас много дружелюбни в тази толкова отдалечена земя, която криеше повече предизвикателство, отколкото тя някога беше предполагала.

Първо акулата, после Ян…

Жената хвана ръцете на девойката и ги стисна приятелски.

— Аз съм Дейзи Оудъм — усмихна се тя. — Повечето хора ме смятат за филантроп. Виждаш ли, гордея се с това, че винаги протягам ръка на жените, които пристигат от Англия полугладни и твърде слаби да се грижат за себе си. Поддържам къщата „Оудъм“. Това е една гостилница на пътя между две селища, където жените могат да намерят легло и храна, докато си намерят доходна работа или човек, за когото да се омъжат.

Очите на Дейзи пробягаха по тялото на Тейла, като разгледаха мокрите й и прилепнали дрехи. После се огледа отново, защото все още не беше видяла никой, който да идва да потърси момичето. Тя знаеше, че всичко, което беше направил Ян за тази бездомница, е просто кавалерски жест. Всички, които познаваха този млад мъж знаеха, че неговата страст не е насочена толкова към жени, колкото към свобода на действията и необвързаност на сърцето. Трябваше да се появи истински страхотна жена, за да промени навиците на Ян.

Дейзи отново съсредоточи вниманието си върху Тейла.

— Млада госпожице, мога ли да ви бъда от полза? — попита тя меко. — Вие сте пристигнали до австралийските брегове, непридружена от семейство или съпруг? Ако е така, сухи дрехи и храна ви чакат в „Оудъм“.

Момичето нямаше думи да изрази благодарността си към тази жена, чиято щедрост надминаваше всичко, което познаваше дотогава. Тази Дейзи Оудъм беше като ангел на милосърдието! Младата жена отново видя надежда за своето бъдеще. Сигурно, с помощта на Ян и Дейзи, нещата отново щяха да се наредят добре в живота й!

— Госпожо, приемам любезното ви предложение — отговори Тейла. — Тук съм съвсем сама. — Девойката погледна към красивия си спасител и се поколеба, преди да продължи. — Толкова съм самотна!

Жената, която все още стискаше ръката на Тейла, я поведе настрани.

— Е, детето ми, ти не си вече сама. Дейзи Оудъм ще се погрижи да си добре. — Тя хвърли един поглед на Ян през рамо. — Може би някой мъж ще ти поиска ръката. Никой не ще може да устои на външност като твоята. Ти си като глътка свеж въздух в град Аделаида.

Тейла се беше изчервила, но когато проследи погледа на Дейзи, разбра, че той съвсем определено се е спрял на Ян Лейвъри. Тъмните замислени очи на мъжа, наперения начин, по който стоеше, вълнуваше Тейла, сякаш я пронизваше от глава до пети, като й причиняваше едно странно томително усещане, което сгряваше тялото й. Трябваше да извие очите си настрани, поради страха, че той ще разгадае посланието, скрито в техните дълбини — вик към него да я пожелае, да я вземе със себе си и да превърне живота й в рай, приютявайки я в своите мускулести обятия, излъчващи сила.

— Както казах… — продължи Дейзи, като обясняваше какво прави за бездомниците, стоварени на австралийския бряг. Очите на Тейла се обърнаха към нея, но мислите й се насочиха към красивия млад мъж. — Някога и аз бях бездомна жена на един кораб, пристигнал от Англия — разказваше Дейзи. — Бях от щастливките. Взема ме един прекрасен човек и се омъжих почти веднага, след като стъпих на австралийска земя.