Джанет Еванович: Пет за четири

Взех си от кутията една поничка, подадох останалите на Лула и излязох. Беше март и фъртуната трябваше доста да се понапъне, за да я вземем на сериозно. Е, по улиците беше киша и по предното и едно от страничните стъкла на колата ми се бе насъбрал лед. Зад прозореца с леда се мержелееше огромен размазан силует. Присвих очи и се взрях. Размазаният силует се оказа на Джо Морели.

Повечето жени, ако заварят Морели в колата си, на мига ще получат оргазъм. Ето така им действа. Познавам го едва ли не откакто се помня, а почти никога не съм получавала оргазъм на мига. Трябват ми поне четири минути.

Беше с кубинки, дънки и кожухче, изпод което се червенееха пешовете на карираната му фланелена риза. Под ризата беше с черна фланелка и глок четирийсети калибър. Очите му са с цвят на отлежало уиски, тялото му пък е венец на добрите италиански гени и на къртовския труд във фитнес залата. Джо се слави като човек, който живее на бързи обороти, и то с пълно основание. Сега обаче беше насочил цялото си внимание към работата.

Седнах зад волана и включих двигателя, та стъклата да се размразят. Карах шестгодишна синя хондичка сивик — вършеше ми чудесна работа, но никак не допринасяше особено за самочувствието ми. Кажете как да се правя на войнствената Ксена с тая шестгодишна таратайка?

— Какво ново-старо? — попитах аз Морели.

— Рейнджъра ли издирваш?

— А, не, без мен! Не се хващам на тая въдица.

Той вдигна вежди.

— Още не съм станала магьосница — поясних.

Да пратят точно мен да гоня Рейнджъра, бе все едно да пратят пилците да преследват лисицата.

Морели се беше облегнал на страничната врата.

— Трябва на всяка цена да поговоря с него.

— Ти ли разследваш пожара?

— Не. Това е друга опера.

— Друга опера, свързана с пожара ли? Като дупката в главата на Хомър Рамос?

Морели се подсмихна.

— Задаваш прекалено много въпроси.

— Да, но получавам прекалено малко отговори. Защо Рейнджъра не отговаря на пейджъра си? В какво се е забъркал?

— Имал е среднощна среща с Рамос. Засякла ги е охранителната камера във входа. За през нощта сградата се заключва, но Рамос е имал ключ. Влязъл е, почакал е десетина минути, после е отключил и на Рейнджъра. Двамата са се качили на асансьора и са отишли на третия етаж. След трийсет и пет минути Рейнджъра си е тръгнал сам. Десет минути по-късно се е задействала противопожарната аларма. Изгледахме всичко, каквото камерите са заснели в продължение на четирийсет и осем часа, и според записа в сградата не е имало никой освен Рейнджъра и Рамос.

— Десет минути са много време. Да сложим още три, през които Рейнджъра се е качил на асансьора или е слязъл пеш по стълбището. Ако наистина той е подпалил пожара, защо системата не се е задействала по-рано?

— В кабинета, където е бил намерен Рамос, няма детектори за дим. Вратата е била затворена, детекторът е чак в коридора.

— Рейнджъра не е вчерашен. Ако е тръгнал да убива някого, няма да допусне да го запише камера.

— Камерата е била скрита. — Морели впи очи в поничката ми. — Ще я ядеш ли?

Отчупих му половината, другата си я изядох.

— Открили ли са нещо, което е разпалило пожара?

— Да, малки количества газ за запалки.

— Нима мислиш, че го е извършил Рейнджъра?

— С него човек никога не знае.

— Според Кони Рамос бил прострелян.

— С деветмилиметров.

— И какво, нима мислиш, че Рейнджъра се укрива от полицията?

— С разследването на убийството е натоварен Алън Барне. Дотук всички следи водят към Рейнджъра. Ако Барне се добере до него, за да го разпита, вероятно ще го задържи по предишни обвинения, например за незаконно носене на оръжие. Откъдето и да го погледнеш, сега не е в интерес на Рейнджъра да лежи в предварителния арест. А ако Барне успее да го тикне на топло като главен заподозрян, нищо чудно и Александър Рамос да стигне до същото заключение. Ако реши, че той е пръснал черепа на Хомър, няма да чака съдиите да раздават правосъдие.

Поничката ми беше заседнала на корава буца върху гръкляна.

— Ами ако Рамос вече се е докопал до Рейнджъра…

— И това е възможно.

Ужас! Рейнджъра си е наемник, разбиранията му за етика се разминават доста с общоприетите. Навремето, когато се хванах да работя за Вини, Рейнджъра се зае да ме обучава и малко по малко отношенията ни прераснаха в приятелство, доколкото е възможно да са приятели вълк единак и човек като мен, който иска криво-ляво да оцелее. Защо да си кривя душата, между нас припламна и сексуално привличане, което става все по-голямо и ме плаши до смърт. И така, чувствата ми към Рейнджъра бяха, меко казано, доста сложни и сега волю-неволю добавих към списъка от нежелани емоции и усещането за обреченост.