Джанет Еванович - Пет за четири

— Тук има нещо гнило — казах аз.

Сърцето ми се беше свило — доста хора биха дали мило и драго Рейнджъра да им се махне веднъж завинаги от главата и да не им се изпречва повече пред очите. Аз обаче си знаех, че ако той изчезне, в живота ми ще зейне ей такава дупка.

— Не му е в стила да си пропуска датата за явяване пред съда. Или да не отговаря на пейджъра.

Лула и Кони се спогледаха.

— Нали се сещаш за големия пожар в неделя в центъра на града? — попита Кони. — Оказа се, моля ти се, че сградата била на Александър Рамос.

Александър Рамос е контрабандист на оръжие, върти далаверите от лятната си вила край плажа в Джърси и от зимната си крепост в Атина. Двама от общо тримата му синове — все големи мъже, живеят в Щатите, единият в Санта Барбара, другият в окръг Хънтърдън. Третият пък е в Рио. Това не е някаква поверителна информация, знаят я и малките деца. Кланът Рамос се мъдреше върху корицата на „Нюзуик“ цели четири пъти. От години се шушукаше, че Рейнджъра е свързан с Рамос, никой обаче не знаеше какво точно е естеството на тези връзки. Рейнджъра си пада много потаен.

— И? — попитах аз.

— И вчера, когато най-после успели да влязат в сградата, намерили най-малкия син на Рамос — Хомър, лежал овъглен на третия етаж. Освен че бил овъглен, в главата му зеела и огромна дупка от куршум.

— И?

— И издирват Рейнджъра, за да го разпитат. Преди малко идваха от полицията, питаха къде е.

— За какво им е Рейнджъра?

Кони вдигна ръце.

— При всички положения е духнал — допълни Вини — и ти ще ни го доведеш.

Гласът ми подскочи с октава.

— Моля? Ти не си добре. Няма да преследвам Рейнджъра.

— Точно това й е хубавото на цялата работа — възрази братовчед ми. — Изобщо не ти се налага да го преследваш. Той сам ще ти кацне. Има нещо за теб.

— И дума да не става! Без мен!

— Добре тогава — рече Вини. — Щом ти не искаш, ще го възложа на Джойс.

Джойс Барнхард ми е най-заклетият враг. Предпочитам да ям пръст, отколкото да преотстъпвам нещо на Джойс. Този път обаче на драго сърце щях да й преотстъпя случая. Нека се мъчи, горката, нека обикаля като чалната града и издирва Невидимия.

— Какво друго имаш? — попитах Кони.

— Две дреболии и една гадория — връчи ми тя три папки. — Тъй като Рейнджъра го няма, съм принудена да ти дам и гадорията.

Разгърнах най-горната папка. Морис Мънсън. Арестуван за предумишлено убийство чрез прегазване с автомобил.

— Можеше да е и по-зле — отбелязах аз. — Например убиец изнасилвач.

— Още не си прочела до края — вметна Кони. — След като този хубостник прегазил жертвата, която по една случайност му се падала и жена, я скъсал от бой с крика, изнасилил я и се опитал да я подпали. Обвинен е само в предумишлено убийство, понеже според съдебния лекар жената вече била мъртва, когато онзи й налетял с крика. Лиснал й туба бензин и тъкмо щракнал запалката, за да запали горката женица, когато съвсем случайно покрай него минал полицейски автомобил.

Пред очите ми заиграха черни точици. Свлякох се върху канапето с тапицерия от изкуствена кожа и заврях глава между коленете си.

— Да не ти е лошо? — притесни се Лула.

— Сигурно ми е от ниското кръвно налягане — обясних.

Какво ти налягане! Беше ми от тая скапана работа!

— Можеше да е и по-зле! — повтори Кони. — Тук пише, че не бил въоръжен. Вземи си пистолета и няма страшно.

— Не мога да повярвам, че са го пуснали под гаранция!

— Да бе! — съгласи се Кони. — Сигурно в пандиза е било препълнено.

Погледнах Вини, който още стърчеше на вратата на личния си кабинет.

— И си му платил гаранцията на този маниак!

— Аз все пак съм бизнесмен, а не съдия. Полицейското му досие е чисто, досега не е извършвал никакви престъпления — уточни братовчед ми. — Има си човекът и хубава работа във фабриката за копчета. Притежава къща.

— И сега е изчезнал вдън земя.

— Не се яви в уречения ден пред съда — намеси се пак Кони. — Звъннах във фабриката за копчета, били го виждали за последно чак в сряда.

— А чували ли са го? Може би им се е обадил да каже, че е болен.

— Не, не се е обаждал. Търсих го и вкъщи, но отговаря само телефонният секретар.

Погледнах другите две папки. Лени Дейл, обвинен в семеен тормоз. И Уолтър Дъмфи, по прякор Откаченяка, издирван за пиянство, нарушаване на реда и уриниране на обществени места.

Напъхах трите папки в дамската си чанта и се изправих.

— Свържи се с мен по пейджъра, ако чуеш нещо за Рейнджъра.

— Последен шанс — отсече Вини. — Ако не приемеш, възлагам случая на Джойс.