Ги Шантпльор - След раздялата

— Бухал!

Тази дума почти ме разнежи.

— Но… може би.

— Такава личност ще ви умори от скука, уверявам ви…

— Не вярвам.

Той ме погледна за миг и възкликна гневно:

— Ах, този мъж, когото описвате като ваш идеал — какъв идеал, Боже мой, — той съществува! Той съществува и вие го обичате… Познавам по очите ви, че го обичате!

— Мамите се — отвърнах с достойнство. — И после, понастоящем не мисля ни най-малко за любов… Любовта е нещо, което опечалява и разочарова… Аз не обичам и не ще обичам никога! Ето защо…

— Какво?

— Ето защо, господин Лео, трябва да бъдете разумен, да престанете да ми пишете писма и да ми изпращате цветя.

— О, само един-единствен път!

— Само един път! — повторих и вдигнах заканително пръст като голяма сестра, която мъмри малкия си брат. — Но доколкото зная, най-малко два пъти!

— Госпожице, давам ви честната си дума, че съм си позволил да изпратя само един букет, и то онзи ден, веднага след разпродажбата. Уверявам ви, че е така!

Уверението му звучеше съвсем искрено. Не допусках, че можеше да ме лъже тъкмо сега.

— Вярвам ви, господин Лео, но тогава някой е извършил преди вас същата дързост… И знаете ли, това е крайно неприятно и обидно за мен!

Обожателят ми трябваше да изслуша цялата ми проповед. Той го стори, без да се разсърди. Смятам, че се разделихме като добри приятели.

Но каква загадка!

Вчерашният букет е бил от Лео Гослен. Хубавите бели цветя за рождения ми ден бяха от Фелисиен Шантрев… Добре!

Но тогава другия, първия букет от рози, кой можеше да го е изпратил? Щом той не беше от Лео, нито от Фелисиен Шантрев, защото по това време поетът дори и не подозираше за съществуването ми, нима се бе родил от снега?

Откъде идваше букетът от бели рози?

Мутие, 13 юни

Започнах да скучая. Разполагам с твърде много време, за да мисля, да пиша. Какво бих могла да поверя на дневника си?

Тази сутрин, чудейки се с какво да се развлека, се залових да приготвя багажа за Белакьой. В отделна пътна чанта наредих вещите, които госпожа Клерживр ме помоли да взема със себе си, когато щях да тръгна, за да се срещнем у Монтантрен. Тя ще отиде там направо от Париж. Предпочита да избегне ненужното отклонение до Мутие.

Изпитвам особено приятно чувство, когато докосвам тези вещи, пропити с лекия ирисов парфюм, който употребява госпожа Клерживр. Сгънах внимателно черната дантелена наметка, която й стои чудесно. Наредих в една кутия хубавите бели къдри, които госпожа Клерживр забожда върху косите си, когато иска да бъде вчесана по-добре… Прибрах също черния тюлен ешарф за главата и златните пенснета, от които госпожа Клерживр има няколко чифта с различни диоптри — необходими й са, когато играе карти.

Милата ми стара приятелка! Радвам се, че ще я видя скоро в Белакьой! Но дано лошата фея Фридолин да бъде милостива към мен и да не заведе там Фелисиен Шантрев… Всичко ще се провали!

Северен, къде сте? Защо Лео Гослен казва, че обичам един прекалено сериозен мъж, един намусен бухал и мухлясал любител на стари книги й камъни?

Северен, ненавиждам ви и ви го казвам още веднъж… Ненавиждам също и Фелисиен Шантрев, защото когато се намирам до него, бленувам за вас. Защото неговата любов — ако той изобщо ме обича — ми напомня, че вие не ме обичате… Защото понякога, въпреки всичко, Северен, ми е тъжно да живея без вашата любов и ми е приятно да бъда обичана от поета… И знаете ли, Северен, не мога да ви простя, че не ме обичате като Фелисиен Шантрев.

Вашите две имена непрестанно се смесват и преплитат в ума ми… Свързва ги моят гняв, огорчението, мъката, но най-вече искам да ги свързва гневът ми, защото ако не е той, няма да издържа.

Случвало ми се е да казвам, че спокойните и обикновени истории не ме привличат. Но сега приключенията, които прекосяват живота ми, са тъй невероятни, че и най-необузданото въображение мъчно може да си ги представи. При това те по-скоро ме изпълват със смущение и безпокойство, дори със страх, отколкото с удоволствие.

Все пак справям се със събитията и устоявам на най-неочакваните предизвикателства на странната си съдба. Дори мога да кажа, че в борбата изпитвам приятен трепет.

Но за да бъда добра разказвачка, ще се постарая да изредя фактите така, както следваха един след друг, макар че в главата ми е страшна бъркотия.

Прочее днес, тъкмо се бях наобядвала и четях край прозореца на моята стая, когато чух шум от автомобил и вдигнах глава. Колата спря пред нашата къща. Няколко мига по-късно Прюданс ми донесе писмо от госпожа Клерживр.