Анри Шариер - Пеперудата

Заловен от специалната полиция на Гомес, Изкривения бил изпратен да строи пътища за Венецуела. Френските и венецуелските затворници били оковавани за гюлета, белязани със знака на Тулонската лилия. Щом някой се оплачел, отвръщали му: „Но тези вериги и гюлета са донесени тук от твоята родина — погледни лилията.“ С две думи, Изкривения успял да избяга от лагера, където работел. Няколко дни по-късно го уловили и го върнали обратно в „пътуващата каторга“ на строителите на пътища. Накарали го да се съблече чисто гол и да легне по корем пред останалите затворници и го осъдили на сто удара с биволска жила.

Много рядко се случва някой да оцелее след повече от осемдесет удара. Нашият човек обаче имал късмет, че бил толкова кльощав, защото благодарение на това, както лежал по корем, не можели да засегнат черния му дроб — а това е органът, който най-лесно се разкъсва от удари. По принцип винаги след подобен побой, при който задните части остават като живо одрани, посипват раните със сол и оставят човека да лежи на слънце. Все пак покриват главата му с някое по-плътно листо, защото смятат за нормално да умре от камшика, но не и от слънчев удар.

Изкривения оживял след това достойно за средновековието мъчение и когато се изправил на крака за първи път — о, каква изненада! — вече не бил изкривен. От ударите ставата му се била наместила точно както трябва. Войниците и затворниците се развикали, че това е чудо. Никой не се досетил за истинската причина. Хората тук са много суеверни и повярвали, че Господ е пожелал да възмезди момчето заради достойно понесеното страдание. От тоя ден нататък му свалили оковите и гюлето. Всички се отнасяли с него внимателно и му осигурили работа като разносвач на вода. Той бързо се съвзел и понеже имал вече възможност да се храни до насита, скоро се превърнал във висок атлетичен момък.

Франция научила, че тук използват каторжниците за строители на пътища. Като преценило, че енергията им може да се използва по-разумно във Френска Гвиана, правителството натоварило маршал Франше д’Еспере с мисията да поиска от диктатора екстрадирането на безплатната работна ръка. Гомес се съгласил и на пристанището Пуерто Кабело пристигнал кораб, който да натовари обратно бегълците. И тогава настанала страшна бъркотия, защото хората от другите лагери не знаели историята на Изкривения.

— Хей, Марсел, как си?

— Кой си ти?

— Изкривения.

— Я не се подигравай с мене! — отговаряли всички, като гледали високия и хубав веселяк, стъпил здраво на двата си здрави крака.

Изкривения, който бил млад и весел, не спрял да се закача с познатите си по време на цялото пътуване. И никой от тях не можел да повярва, че Изкривения се е поправил. Научих тази история от неговата уста, след като ме върнаха в каторгата при първото ми бягство — още на остров Роаял.

През 1943 година той избягал отново, но го пипнали в Елдорадо. Той казал, че и преди е живял във Венецуела, без, разбира се, да признава, че е бил затворник. Така си издействал работа като готвач — постъпи на мястото на Шапар, който от своя страна стана градинар. Живееше в селището при директора — от другата страна на реката.

В кабинета на директора имаше монтирана каса и в нея се пазеха парите на колонията. Та въпросния ден, за който ви разказвам, нашият човек беше откраднал около седемдесет хиляди боливара, което по онова време правеше близо двадесет хиляди долара. Оттам възникна цялата бъркотия в нашата градина — събраха се директорът, баджанакът на директора и двамата майори, командващи охраната. Директорът искаше да ни върне обратно в лагера. Офицерите се възпротивиха. Защитаваха ни главно защото благодарение на нас се снабдяваха със зеленчуци. Най-после успяхме да убедим директора, че не можем да му дадем никаква информация. Казахме, че ако сме знаели предварително нещо, сме щели да избягаме заедно с Изкривения, но нашата основна цел е да станем свободни граждани на Венецуела, а не на Английска Гвиана — единствената страна, към която можем да се отправим оттук. По-късно го откриха на около седемдесет километра от лагера, близо до английската граница. Това стана благодарение на ятата от лешояди, които разкъсваха трупа му.

Първата и най-удобна версия беше, че са го убили индианците. Много по-сетне в град Боливар бе задържан някакъв мъж, който искал да обмени подозрително новички банкноти от по петстотин боливара. Банката, от която ги бе изтеглил директорът на колонията Елдорадо, имаше записани номерата на сериите и се откри, че именно това са откраднатите банкноти. Задържаният призна и дори издаде още двама свои съучастници, но тях така и не успяха да ги пипнат. Такава е накратко историята за живота и смъртта на моя добър приятел Гастон Дюрантон, наричан също Изкривения.