Анри Шариер - Пеперудата

Гранде даде подобаващ отговор на лукавия старец:

— Как? Два трупа в клозета! И откога са там?

— Де да знам — отвърна дъртият. — Аз заспах снощи още в шест. Чак сега, като тръгнах да пикая, се подхлъзнах върху някакви петна. Щях да си разбия мутрата. Запалих кибрита и видях ония двамата.

— Ами извикай копоите, пък ще видим.

— Надзирател! Надзирател!

— Защо крещиш толкова силно, глупако? Да не е пламнал пожар?

— Не, шефе. В кенефа се валят два трупа.

— И какво очакваш — да ги възкреся ли? Сега е пет и петнадесет. В шест ще видим. Пази никой да не се приближава до клозета.

— Не може, господин надзирател. По това време всички стават от сън и тръгват да пикаят или да серат.

— Вярно, прав си. Чакай ще съобщя на отговорника.

Пристигнаха трима копои, един главен надзирател и още двама други. Мислехме, че ще влязат, но те останаха до входа.

— Казваш, че в клозета имало двама убити?

— Да, господин началник.

— Откога са там?

— Не зная, открих ги, като отидох да пикая.

— Кои са?

— Не видях.

— Ах, стара лисицо, тогава аз ще ти кажа. Единият от двамата с положителност е Арменеца. Иди да провериш.

— Наистина, Арменеца и Сан-Суси са.

— Добре, ще изчакаме проверката. — И си тръгнаха обратно.

В шест удариха първия сигнал за ставане. Отвориха вратата.

Двамата раздавачи на кафе тръгнаха от легло на легло. Зад тях вървяха раздавачите на хляба.

В шест и половина удари вторият сигнал. Слънцето беше изгряло и вече можехме да видим осеяния с кървави стъпки коридор.

Пристигнаха двамата коменданти. Вече беше съвсем светло. Заедно с тях пристигнаха осем надзиратели и докторът.

— Всички да се съблекат и да застанат пред хамаците си! Но това е истинска кланица, навсякъде има разнесена кръв!

Вторият комендант влезе пръв в клозета. Когато се появи отново, беше бял като платно.

— Те са направо изкормени. И, разбира се, никой нищо не е видял нито чул?

Пълна тишина.

— Старче, ти си отговорникът на това помещение. Двата трупа вече са се вкочанили. От колко време са мъртви, докторе?

— От осем-десет часа приблизително — отвърна докторът.

— И ти твърдиш, че си ги открил едва в пет сутринта? И преди това нищо не си видял, нито чул?

— Не, аз съм полуглух, пък и недовиждам. Навъртял съм седемдесет лазарника, четиридесет от които тук, в каторгата. Разбирате защо спя толкова много. Обикновено спя до шест, но сега се събудих в пет, защото ми се пикаеше. Голям късмет наистина — обикновено ставам едва след сигнала.

— Страшен късмет, прав си — съгласи се иронично комендантът. — То и за нас така беше по-удобно, защото всички можахме спокойно да се наспим през нощта — и надзирателите, и осъдените. Вие с носилките, вдигнете труповете и ги отнесете в лазарета. Докторе, искам да им направите аутопсия. А останалите да излязат голи на двора.

Един по един минахме покрай коменданта и доктора. Те внимателно оглеждаха всеки сантиметър от телата ни. Никой не беше ранен, само няколко от нас бяха опръскани с кръв. Обясниха, че са се подхлъзнали в клозета. Нас тримата с Гранде и Галяни ни огледаха много по-внимателно от останалите.

— Къде спите, Папийон? — Пребъркаха всичките ми вещи. — А ножът ви къде е?

— Снощи в седем вечерта надзирателят ми взе ножа още на входа на лагера.

— Вярно, така беше. Той вдигна голяма врява и ни обвини, че сме го пращали на сигурна смърт.

— Ваш ли е този нож, Гранде?

— Ами да, щом е до моя хамак, значи е мой.

Огледаха острието на ножа милиметър по милиметър, но той беше лъскав като нова стотинка, без петънце по себе си.

Докторът се върна от клозетите:

— Гърлата на двамата са били прерязани с нож с двойно острие. Били са убити прави. Нищо не разбирам. Как е възможно един каторжник да се остави да му прережат гърлото като на заек, без да направи опит да се защити. Сигурно има някой ранен.

— Сам виждате, докторе, хората тук нямат и драскотина по себе си.

— Онези двамата опасни ли бяха?

— Изключително опасни, докторе. По всяка вероятност именно Арменеца е убиецът на Карбониери, който бе наръган с нож вчера в умивалнята в девет сутринта.

— Ясно, и този случай ще отиде към архива — рече комендантът. — Задръжте за всеки случай ножа на Гранде. Сега всички на работа! Папийон, виждам, че сте се обявили за болен.

— Да, господин комендант.

— Не сте изгубили много време, за да отмъстите за приятеля си. Да знаете, че не съм глупак. За жалост не разполагам с доказателства и знам, че такива няма да се намерят. За последен път ви питам — никой ли няма какво да заяви? Ако някой пожелае да ме осветли по въпроса за това двойно убийство, ще го освободя от интерниране и ще го пратя обратно на континента. Давам честната си дума.