Анри Шариер - Пеперудата

Тук беше и Бара, наричан Актрисата — шампион по тенис и милионер от Лимож, осъден за двойното убийство на шофьора си и на твърде интимното си приятелче. Той работеше като шеф на лабораторията и главен аптекар в болницата на Роаял. По този повод някой от докторите остроумно беше забелязал, че на островите можеш да получиш удостоверение за туберкулозно болен най-вече посредством задника си.

Накратко, пристигането ми на Роаял беше отбелязано с топовни гърмежи. Появих се в помещението на закоравелите престъпници в едно съботно утро. Почти всички си бяха вкъщи и никой не пропусна да ме поздрави и да ми засвидетелства приятелските си чувства. Дори момчето с часовниците, което не бе проговорило, откак веднъж за малко не го бяха гилотинирали по погрешка, заряза работата си, за да ми каже „добре дошъл“.

— Е, приятели, добре ли сте всички?

— Да, Папи, радваме се, че си сред нас.

— Все още ти пазим мястото — рече Гранде. — Откак те откараха, то стои незаето.

— Благодаря ви на всички. Какво ново насам?

— Хубави новини.

— Ами!

— Тази нощ пред спалнята на примерните са намерили трупа на арабина, който те беше следил от палмата. Сигурно някой твой доброжелател се е погрижил да ти икономиса труда.

— Сигурно е така. Бих искал да знам кой е, за да му благодаря.

— Може би един ден ще си признае. Тази сутрин при проверката откриха арабина с нож в сърцето. Никой нищо не е видял, никой нищо не е чул.

— Е, така е най-добре. Как вървят залаганията?

— Вървят. И там ти се пази мястото.

— Значи продължаваме да си живеем като доживотни каторжници. Бих искал отсега да знам кога и как ще приключи цялата тази история.

— Папи, всички бяхме потресени, когато разбрахме, че са ти друснали осем години. Сега си отново сред нас и трябва да ти кажем, че на островите вече няма нито един човек, който не би ти помогнал, независимо колко рисковано може да е това.

— Комендантът иска да ви види — съобщи ми един от арабите.

Излязох след него. Навън няколко дежурни копои ми казаха по две-три хубави думи. Арабинът ме заведе при коменданта Пруйе.

— Добре ли си, Папийон?

— Да, господин комендант.

— Радвам се, че си помилван и те поздравявам за смелия ти опит да спасиш дъщеричката на моя колега.

— Благодаря.

— Сега ще те назнача за говедар, докато се освободи място за чистач на клозетите, а по-късно ще гледам да ти издействам отново разрешително за риболов.

— Добре, ако това няма да ви постави в неудобно положение.

— Бъди спокоен. Надзирателят от работилницата вече не служи тук, а аз след три седмици ще отпътувам за Франция. И така, от утре започваш работа.

— Не знам как да ви се отблагодаря, господин комендант.

— Като изчакаш един месец, преди да опиташ поредното си бягство — засмя се Пруйе.

В помещението се мяркаха същите физиономии, на които се бях нагледал, преди да ме отведат. И начинът им на живот си беше същият. Тази странна порода — комарджиите, мислеха и дишаха само за играта. От друга страна, мъжете, които си бяха хванали гаджета, живееха, ядяха и спяха заедно с тях. Оформяха истински малки домакинства, където хомосексуалната страст и любов властваха денонощно над действията и помислите. Покрай тях ставахме свидетели на страстни сцени на ревност. „Мъжът“ и „жената“ непрестанно се шпионираха и щом някой от тях се измореше от партньора си и хукнеше подир нови завоевания, това неминуемо водеше до убийство.

Един негър, наричан Семплон, миналата седмица закла някой си Сидро заради красивата Чарли (Бара). Беше третата жертва на Семплон — и все заради Чарли.

Бях прекарал едва няколко часа в лагера, когато две момчета дойдоха да ме питат:

— Папийон, бихме искали да знаем дали Матюрет ти е гадже.

— Защо?

— Ей тъй, имаме си причини.

— Слушайте тогава. Двамата с Матюрет сме бягали заедно от каторга и заедно сме изминали две хиляди и петстотин километра. През цялото това време той се държа като истински мъж. Това е всичко, което знам за него.

— Добре де, ама кажи все пак дали го чукаш.

— Не, не познавам Матюрет откъм тази страна. Ценя го като приятел и останалото не ме интересува, освен ако някой не му причини болка.

— А ако един ден ми стане жена?

— Щом той е съгласен, аз няма да се меся. Но ако легне с тебе само защото си го заплашвал, тогава ще ти се наложи да си имаш работа с мен.

Активните педерасти не бяха по-добра стока от пасивните — и двете групи живееха, без да мислят за друго освен за плътските си страсти.