Иван Голев - Смъртта на Плъха

Госпожица Пиперкова бе вече на корекомското ми канапе. Ръкувах се с нея приповдигнато-сърдечно, изкомандвах Варка за кафе, запалих цигара и ласкаво се втренчих в клиентката си. Моето състояние не й убягна. Тъмните й очи добиха познатия ми митнически израз, острата й брадичка се втвърди, а тялото й се напрегна като на ловно куче, подушило пор.

— Запознах се с майка ви — казах топло. — Чудесна жена.

Никакъв ответ.

— Вас ви нямаше — добавих. — Бяхте на пазар.

На това пък хептен нямаше какво да се отговори.

Реших да пердаша направо.

— Мисля, че случаят с брат ви взе да се избистря. Ще се радвам, ако с ваша помощ го доизбистрим съвсем.

— Убедихте се, че тя го е направила, нали? — гласът й бе жлъчен.

— Не бих казал. По-скоро бих ви попитал къде бяхте в нощта на пожара.

— Аз? Да не би да смятате… О, господи!

— Спокойно. И все пак къде бяхте?

— Бях си в „Обеля“, при майка ми! Можете да я попитате.

— Майка ви е чудесна жена — повторих, — но дали ще може да си спомни със сигурност, че във въпросната нощ сте били при нея?

— Как няма да си спомни. Ще я накарам!

— Насила алиби не става — казах. Изглежда чаят благоприятстваше и измислянето на пословици. — Ще ми трябва малко по-сигурно доказателство. Но дотогава нека ви разкажа една малка сага. Ще ми простите, ако ви се стори, че се намесвам в интимния ви живот. Мога ли да говоря?

— Моля — простря тя ръка напред като лейди Макбет.

— Мерси — поклоних се като придворен. — И така, да започнем от отношенията ви с Димитър Боцев. Той е бил своенравен човек, нелишен от дарби. Дялал декори, рецитирал стихове, успокоявал вдовици, шиел костюми — много неща са му идели отръки и са предизвиквали вашето възхищение. Като брат и сестра без кръвна връзка помежду си вие сте изпитвали и една по-особена привързаност — тази между мъжа и жената. В началото мисълта за нещо повече ви се е струвало светотатствена. Законът допуска подобни своеволия, но хорската присъда е по-строга, а още по-строга е присъдата там горе — в божествените селения. Но страхът от божие наказание е едно, а копненията на плътта — друго. Времето е минавало, вие сте ставали все по-женствена, додето сте напъпили като майска роза. — Направих пауза и забелязах как върху папирусената й кожа сравнението на Кръстьо Бараков извика лека руменина на задоволство. — Брат ви, или нека просто го наречем Дими, като човек с поетична душа също се е наслаждавал на вашето разцъфтяване. Но той, за беда, не се е славел с особено привлекателна външност. Бил е дребничък, остронос… простете за описанието. Наближавал е тридесетте, а надали дотогава е могъл да се похвали с някакви особени завоевания. И погледът му естествено все по-често се задържал върху вас.

Варка внесе кафето и нашите погледи с Ефросина се задържаха върху него. Аз преценявах дали мога да продължа в същия откровен дух, а Ефросина навярно — дали да го позволи. Тя взе чашката си и се взря разсеяно във Варка.

— Варке, моля ти се, виж останали ли са ябълки в кухнята и, ако няма, разходи се да купиш.

Рижата ми помощничка разбра намека и се изниза. Втренчих се въпросително в Ефросина.

— Продължавайте, моля — каза тихо тя.

— Добре. И тъй, неговото ухажване е ставало все по-недвусмислено, а вашите терзания — все по-големи. Тогава една ваша приятелка ви завежда в гората оттатък семинарията, където едно малко племе нелегално прави ранни утринни сбирки и слави божественото начало. За ваша радост тези хора, облечени в бяло, не са като божиите чада по църквите, които се взират във върховете на обувките си, а ако вдигнат очи, то е, за да ги вперят в иконите. Това жизнелюбиво племе, известно като дъновистко, гледа доста по-нормално на нашите потребности и не смята, че човек е само махало, което да клима напред-назад и да се моли за греховете си. Е, дъновистите също не препоръчват братя и сестри да се съвокупляват на поразия, но са — нека употребим един актуален термин — по-плуралистични. По-земни и естествени. Прав ли съм?

Ефросина замислено кимна и отпи от кафето си.

— Срещата с тях е свалила от плещите ви бремето на вината. И когато Дими, тази поетична душа, е решил да пристъпи от състояния към действия, вие не сте се възпротивили.

Ако тази жена беше психично болна, то поне в този миг това не личеше. Напротив, при цялото ми доста гадно слово тя се държеше завидно сдържано и с мъжество понасяше моите ехидни стрели. Но какво да се прави, и аз носех тежестта на износената нервна система. Продължих.