Иван Голев - Смъртта на Плъха

— Но при сегашната инфлация тази сума е доста занижена — отбеляза служителят, който през цялото време четеше заедно с мен.

— Кой експерт е бил на пожара.

— Генчев.

— Мога ли да говоря с него?

— На море е. Ще си дойде след две седмици.

— Записани ли са показания на свидетели?

— Да. На Богдан Мавродиев и на професор Стайков. Ето ги.

И единият, и другият са чули първо взрива, а когато са излезли навън, са видели пламъците да бълват отвсякъде — и от мазето, и от първия, и от втория етаж. Освен телефона на Боцев — естествено, неизползваем, в съседство е имало само още един телефон — у професора. За беля близки изкопни работи са прекъснали кабелите. Мавродиев е тичал до автомата на площада, което му е отнело десетина минути. Имайки пред вид кога диспечерът е зафиксирал обаждането пожарът е избухнал малко след два часа.

— Значи, вашите хора са започнали гасенето един час по-късно.

— Горе-долу.

— Тук пишеше, че е станало късо съединение, предизвикало волтова дъга. Къде?

— Могло е да стане и в предпазителя, и в някой уред. При огледа е открито едно такова късо съединение — в готварската печка в кухнята.

— Ами ако някой все пак е драснал клечката?

— Трудна работа. Ето пише — прозорчетата са били от армирано стъкло. Остава — през вратата. Но ето вижте — езичето на ключалката е било извадено, тоест, била е заключена. Разбива я взривната вълна. А ако някой, както казвате, е драснал клечката през прозореца, то тогава той е бил отворен и парите са щели да излязат навън по-рано.

— Благодаря ви — измърморих и оставих тетрадката на мира.

— Моля — служителят я прибра в секретера и го заключи. — Казвате, частен детектив сте… Дали няма да измислят и частни пожарни?

Посещението ми в моргата беше предварително уговорено, така че срещата ми с патологоанатома мина без всякакви пречки и бъбриви съгласувания по телефона. Мършавият, с резки движения мъж дори не си направи труда да погледне картата ми — само махна с ръка и извади цигара от джобчето на престилката си. Предложих му „Житан“ — той и в него бръкна механично и го запали без всякакви коментари. Какво да се дзвери на подобни дреболии при гледките всеки ден!

— Аз го рязах, спомням си. Приличаше на изгоряла кокошка. — Той измъкна някаква папка и я плесна върху бюрцето си. — Я да видим… така-а… Двадесети август, Димитър Боцев. Ето… концентрация на алкохол — нула и девет десети. Възможно да е била и повече, но от температурата да се е изпарил. Смъртта е настъпила в резултат на изгарянията, а не на задушаване, както често става. Трупът се е запазил сравнително добре, защото е бил затрупан с мазилка от тавана. Иначе и помен нямаше да има от не-го… От което едва ли му става по-топло — заключи той и почти ми хвърли папката в ръцете.

— Някакви следи от насилие?

Той ме облъхна с облак дим и сви скептично устни.

— Няма данни. Макар че е доста трудно да се каже със сигурност.

— Значи, не изключвате възможността да е бил халосан или поне вързан и после къщата да е била подпалена.

— Всичко е възможно — беше безразличният отговор. — Във всеки случай не намерих в него нито куршум, нито прободни рани. А, виж, ако някой му е затворил очите изотзад и му е казал: „Куку, познай кой е!“, а друг е разливал бензина и е драснал клечката — това не знам.

— Доколкото разбрах, не са установени следи наоколо… Пожарът е възникнал в мазето.

— Е ми, значи… — разпери ръце той, с „житана“ ми в устата си, като един отегчен Жан-Пол Белмондо.

— Благодаря ви — протегнах му ръка, после му подадох синята кутия. — Вземете, виждам че ви харесаха.

Той пак изкриви устни, но я взе и я метна на масата.

— Все ми е едно какво пуша.

Докато крачех обратно към Жоровата лада си зададох въпроса за яйцето и кокошката. Как ставаше — първо почваш да режеш трупове след което всичко ти писва, или обратното?

Госпожа Алашка беше изключително притеснена. Макар мъжът й да се държеше непринудено-нахакано като всяко ченге с повече от десет години стаж, тя се беше вдървила като стара бисквита и на два пъти изтърва солницата в раците с майонеза. От трима им само Варка се чувствуваше истински добре — мажеше си филията с изплезен език, а когато отпиваше от сухото шампанско, по лицето й пробягваше тръпка на сладостна нирвана.

Сервитьорите кръжаха край нас като мухи край задник на кон — търпеливо очакваха отвърстието да заработи и да получат своето. Гледах да ги държа на разстояние — не обичал ледените им мутри, зад които бясно се въртяха цифрите на калкулаторите им. Те уж за минута изчезваха, но после отново се връщаха на рояци.