Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

За момент не чувах нищо освен ужасяваща пуста тишина. Докато падайки раздирах въздуха, имах време да оформя ясна мисъл в главата си. Представих си как някаква жена излиза на двора, разглежда разбитата керемида, а после вдига глава нагоре към покрива тъкмо навреме, за да види как летя от небето право към нея. Но, разбира се, не стана точно така. При падането се извих и се стоварих на една страна. Не ми дойде на ума да предпазя с ръка главата си и тъй като паднах много тежко, от удара загубих съзнание. Не знам къде стоеше жената и дали изобщо беше на двора, когато паднах. Но трябва да ме беше видяла да летя надолу по покрива, защото, докато лежах зашеметена, я чух да казва:

— Господи! От небето валят момиченца!

Е, искаше ми се да скоча на крака и да избягам, но не можех. Едната страна на тялото ми бе удавена в болка. Постепенно проумях, че две жени са коленичили над мен. Едната повтаряше ли, повтаряше нещо, но не разбирах какво. Двете поговориха, а после ме вдигнаха от обраслата с мъх земя и ме поставиха на дъсчения коридор. Помня само част от разговора им.

— Казвам ви, госпожо, че падна от покрива.

— Защо, по дяволите, е с чехли за клозет? Да използваш клозета ли се качи горе, момиченце? Чуваш ли ме? Това е толкова опасно! Имаш късмет, че не се разби на парчета!

— Тя не ви чува, госпожо. Погледнете очите й.

— Разбира се, че ме чува. Кажи нещо, момиченце!

Но аз не можех да проговоря. Мислех си единствено как Сацу ще ме чака срещу театър „Минамидза“, а аз няма да се появя.

Докато лежах в пълен шок, свита на топка, една прислужница отиде да чука на вратите, за да разбере откъде съм. Плачех без сълзи и държах ръката си. Болеше ме ужасно. Изведнъж някой ме изправи на крака и ме зашлеви през лицето.

— Глупаво, глупаво момиче! — чух глас. Леля стоеше бясна пред мен. После тя ме извлече от чуждата окия и ме задърпа след себе си по улицата. А пред къщи ме облегна на дървената врата и отново ме зашлеви през лицето.

— Даваш ли си сметка какво направи? — попита ме, но не можех да отговоря. — Какви мисли ти се въртяха из главата! Е, пече съсипа всичко за себе си… заради всички глупости на света! Глупаво, глупаво момиче!

Не си бях представяла, че Леля може така да се ядоса. Тя ме завлече на двора и ме хвърли по корем на пътеката. Заревах истински, защото знаех какво следва. Този път обаче вместо да ме бие неохотно като преди, Леля изля ведро вода върху дрехата ми, за да са по-болезнени ударите на пръчката, а после ме заудря толкова силно, че не можах да си поема дъх. Когато боят свърши, тя хвърли пръчката на земята, обърна ме по гръб и изкрещя:

— Сега и да искаш, няма да станеш гейша. Предупредих те да не правиш такава грешка! А вече нито аз, нито който и било може да ти помогне.

Не чух какво още каза, защото писъците наблизо заглушиха думите й. Баба налагаше Пити, задето е допуснала да избягам.

Оказа се, че при падането съм си счупила ръката. На другата сутрин дойде лекар и ме отведе в една близка болница Когато се върнах с гипсирана ръка, беше вече късен след обед. Все още изпитвах жестока болка, но Майка тутакси ме повика в стаята си. Дълго седя загледана в мен. С едната ръка галеше Таку, а с другата крепеше лулата в устата си.

— Знаеш ли колко заплатих за теб? — изрече най-сетне.

— Не, госпожо — отвърнах. — Но ще ми кажете, че сте заплатили повече, отколкото струвам.

Не беше любезно от моя страна да отговарям така. Дори мислех, че Майка ще ме зашлеви, но ми бе напълно все едно. Струваше ми се, че вече нищо на света няма да е нормално. Майка стисна зъби и се покашля няколко пъти, което бе нейният странен начин да се смее.

— Права си! И половин йена би била повече, отколкото струваш. Е, бях с впечатлението, че си умна. Но не си достатъчно умна, за да си даваш сметка какво е добро за теб.

Тя отново запали лулата си и след малко каза:

— Заплатих за теб седемдесет и пет йени, ето колко. След което ти съсипа едно кимоно и открадна брошка, а сега си пък със счупена ръка, тъй че към дълговете ти ще прибавя и медицинските разходи. Плюс храната и уроците, а точно тази сутрин чух от съдържателката на „Тацуйо“ в Миягава-чо че по-голямата ти сестра е избягала. Съдържателката все още не ми е изплатила дължимото. А сега ми заявява, че изобщо не се и кани! И това ще прибавя към дълговете ти, но каква полза? Ти вече дължиш повече, отколкото можеш да върнеш.

Значи Сацу беше избягала. Цял ден се бях чудила дали е успяла и ето че вече имах отговора. Исках да тържествувам заради нея, но не ми се удаваше.