Генадий Гор - Изваяние

Началникът на милицията търпеливо и внимателно ме слушаше в своя кабинет, а след това кой знае защо като се намръщи, попита:

— А не би ли могло да ви се стори?

— Би могло — отговорих аз, — в съблекалнята беше тъмно и влажно. Пък и ние се гледахме един друг половин минута, не повече. Но обяснете ми, моля ви, защо се втурна да бяга като луд, дори забрави да обуе наполеонките и чорапите си?

— А какви бяха чорапите? Запомнихте ли?

— Обикновени чорапи: или сиви, или кафяви. Не помня. Те навярно и сега се търкалят там на пода, до таса — отговорих аз.

— Трябвало е да проверите. За нас са важни не думите, а фактите — каза той загрижено, гледайки кой знае защо само в брадата ми.

— Фактите! Фактите! — с раздразнение повторих аз. — А какво са това фактите, ако вникнем в техния смисъл?

— Фактите — каза началникът на милицията — са това, срещу което не можеш да се съпротивяваш.

— Така значи, вие се съмнявате? — попитах аз, без да скривам обидата.

— Да допуснем, че малко се съмнявам. Не може без съмнение при нас. Такава ни е работата, във всичко да се съмняваме, всичко да проверяваме.

Той извади кожена табакера, предложи ми папироса и запали сам.

— В какво пък се съмнявате вие?

— Засега ще премълча това. Да помислим заедно с вас. Да обсъдим. А после вече ще направим изводите. В нашата работа не трябва да се бърза с изводите. Между другото как се казват?

— Михаил Дмитриевич.

— Твърдите, че сте седели в колчаковския затвор. Премного ви уважавам за това. Самият аз не успях да попадна там заради възрастта си, макар да съм участвувал в гражданската война. А преди това с какво се занимавахте?

— Летях.

— Летец ли сте били? В коя година? В коя армия? На кой фронт?

— Как да ви кажа… Аз не бях летец.

— А какъв?

— Космонавт.

— Космонавт ли? Как да разбирам това? Думата не е съвсем позната. Ако можете, обяснете ми.

— Може би е по-добре да не обяснявам.

— Това пък защо? Сега никой не се срамува от незнанието си, а всички се стремят по-бързо да го ликвидират. Макар да не съм завършил гимназия и университет, по рождение съм схватлив. В училище по математика имах петица.

— Тук вашата петица няма да помогне.

— Мислите, че няма да мога да си обясня?

— Едва ли — казах аз, — работата е такава, че аз летях към звездите.

— Към звездите ли? В какъв смисъл?

— В най-реален. Почти със скоростта на светлината.

— Почакайте. Не бързайте. Всичко това ще уточним после. А как сте със здравето? Не сте ли боледували от нервно разстройство, преживявайки толкова по време на пребиваването си в белогвардейските стаи за разпит и мъчение?

— Дайте да прекъснем тази тема — казах му аз — по отношение на здравето, големите скорости и звездите. И да поговорим за земни неща.

— Така ще бъде по-добре — съгласи се началникът на милицията, — а то, виждате ли, къде ви отнесе. Помислих си дали не сте избягали от Канатчиковската вила. Но все пак не би било лошо да се провери. Защото съвсем се обърках. Вие твърдите, че в банята сте срещнали подозрителен човек, по ваше предположение, бивш белогвардеец. Не е ли така?

— Така е.

— А защо започвате да водите странен разговор за звездите, към които уж сте летели? Това пък защо?

Въпросът на началника на милицията ме постави в задънена улица. Аз дълго гледах стената, където висяха стенен часовник и милиционерски шинел, както стои ученик пред дъската, където с тебешир е написана задача, която съвсем не може да реши от който и край да започне.

Мълчеше и началникът. Ние като че се състезавахме кои кого ще надмълчи.

Най-накрая той погледна часовника си и като се обърна към мен, отново ми зададе въпроса:

— Какво общо имат звездите, които аз предполагам са прекалено далеч от нас, за да може да се лети към тях?

— Става дума не за сегашното, а за далечното бъдеще.

— За първи път срещам човек, който така ловко да умее да баламосва. Мен бъдещето не ме интересува, особено когато съм на работа, мен ме вълнува само настоящият момент.

— А какво ще стане с бившия щабс-капитан Новиков, сътрудник на колчаковското контраразузнаване?

— Ние ще се заемем със случая. Ще направим справка. Ще се наложи да правим и проверки. А вие оставете за всеки случай адреса си.

След като дълго тичах нагоре-надолу, аз реших да си направя малка почивка и влязох в ресторанта на ъгъла на Средния проспект и Осма линия.

Свиреше оркестър. Миришеше на кюфтета, полети с червено вино и сос от гъби.