Кен Годард - Двойно прикритие

Свикнал с тези приземявания на агентпилот Уошак, Уилбър Богс се задържа с една ръка, размаха значката си и ликуващо изрева:

— Федерален агент, всички сте арестувани!

Подполковник Джон Ръстман се заклатушка към ъгъла на ловното прикритие, като държеше няколко патрона в лявата си ръка и пушкапомпа в дясната.

Той бързо зареди празната си пушка — издърпа затвора, пъхна първия патрон, бутна затвора напред и я насочи към лицето на все още опитващия се да извади оръжието си Ал Грайнърд.

Но после очевидно си спомни.

Първи Ръстман — а после и Тисбъри — се извърнаха и се вторачиха през водата в двете фигури, сега без качулки, които продължаваха да стоят в съседното ловно прикритие за диви патици с вдигнати и готови за стрелба полуавтоматични пушки „РюгерМини“, 14-та калибър.

„Точно така, подполковник. Наистина лошо решение — по-мисли си Хенри Лайтстоун, докато той и Карла стояха един до друг върху леко поклащащото се прикритие. — След като тя може да улучи летяща патица на осемдесет метра…“ Той плъзна показалеца си върху спусъка на полуавтоматичната пушка от неръждаема стомана.

„И дори не си помисляй да насочиш оръжието към нас или към нея, защото… си мъртъв.“ — Лайтстоун — прошепна Сам Тисбъри, без да може да повярва на очите си.

Втрещен от ужас, подполковник Ръстман остави пушката да се изплъзне от ръката му.

— Знаеш ли, мисля, че по-възрастният отляво — дето сякаш всеки момент ще получи удар — те разпозна — предположи Карла и махна пръста си от спусъка, докато наблюдаваше с явно удоволствие как пребледнелият й шеф заповядва на двамата мъже да вдигнат ръце… Веднага.

— Аха, добре ме познава — прошепна Хенри Лайтстоун и изведнъж всички липсващи парченца започнаха да си идват на мястото. — Това е Сам Тисбъри.

Карла извърна глава и се вторачи в него учудено.

— Е, предавам се. Кой е Сам Тисбъри? — попита тя невинно.

Хенри Лайтстоун сви рамене.

— Един богат и извратен индустриалец, който не ме обича много.

— Искаш да кажеш, че направо те мрази? — Лайтстоун кимна.

— Значи цялата тази работа с жестокия рейнджър и екипа му накрая започва да си идва на мястото?

— Май започвам да проумявам. — Замислено изражение се появи на лицето на Хенри Лайтстоун. — Тисбъри е много богат и влиятелен човек от още по-богато и по-влиятелно семейство. И съм съвсем сигурен, че ме обвинява за смъртта на баща си, сина и дъщеря си. Но ако затова е била цялата дандания, си мисля, че просто си е губил времето.

— Звучи ми, сякаш това не може да се случи на толкова прекрасен човек — отбеляза тя, докато наблюдаваха как Уилбър Богс се навежда от плаващата платформа, сграбчва треперещата лява ръка на Саймън Уотли, щраква едната гривна на белезниците около китката му, после прекарва другата през перилото и я заключва около дясната китка на пелтечещия зачервен Смолсрийд. После Богс се изправи и остави конгресмена и посредника му да се люлеят във водата до платформата.

— И той, и Ръстман — съгласи се Лайтстоун. — Всъщност…

— Изчакай момент. — Карла вдигна ръка и съсредоточено се заслуша в гласа от слушалките си.

— Да, записах ги. Добра работа, Дани. Благодаря. — Тя прекъсна връзката и се обърна към Лайтстоун: — Преди няколко минути екипът ни е открил Уинтърсоул и Марашенко на около пет километра северно оттук — докладва тя със странно тих глас.

— Открили? Живи? Тя поклати глава.

— Не, и двамата са мъртви.

Едва след няколко минути Лайтстоун попита:

— Предполагам, не от нас?

Тя пак поклати глава, но този път по-бавно.

— Очевидно някой е изпратил по един куршум в челата им от много близко разстояние. Дани е забелязал барутни следи около двете рани.

— Това не е… — започна той, но после се поколеба. — Вързани ли са били?

— Не. Според Дани ръцете и на двамата са били свободни. Въоръжени били с автомати М-16. Открили са ги да лежат по гръб в средата на малкото сечище, достатъчно голямо за приземяването на хеликоптер.

— Вероятно са били екзекутирани… от същите, които е трябвало да ги приберат — тихо измърмори Лайтстоун, като се вторачи през водата в Сам Тисбъри. — Интересно.

— Щом казваш. — Побиха я тръпки, сякаш изведнъж я полази нещо много студено… Но мигновено се опомни и остави пушката в стойката за оръжие. — Е, да погледнем откъм добрата страна — усмихна се тя. — Поне няма да се появят тук.

— Без съмнение, щяха да ни отворят работа. — Лайтстоун облегна своята пушка до нейната, после отново се вторачи през водата.