Кен Годард - Двойно прикритие

— Нищо лично, Хенри. Просто върша това, за което ми плащат.

Уинтърсоул продължи да се усмихва заплашително…

— И така, какво ще правим, Хенри? Ти си този, който трябва да реши. И то веднага.

Две минути по-късно Хенри Лайтстоун бавно излезе от склада с ръце зад тила.

— ЛАРИ, ИЗТЕГЛИ ВСИЧКИ! — извика той. — ОТТЕГЛЕТЕ СЕ. A3 ЩЕ ОТИДА…

После спря при гробната тишина.

— ЛАРИ?

— БОБИ?

Никакъв отговор.

— Ако приятелите ти играят игрички… — изсъска Уинтърсоул в ухото му.

— Ако го правят, това е нова игра за мен — осведоми го спокойно Лайтстоун и огледа района с прибора за нощно виждане.

Доколкото можеше да види, целият паркинг, съседният склад и околните редки дървета изглеждаха безлюдни.

Нямаше ги рейнджърите с белезниците. Нито екип „Браво“. Нито Боби ла Грейндж. Никой.

— Това е изма… — Наташа Марашенко не успя да довърши думите си, защото Уинтърсоул я сряза:

— Да тръгваме веднага! — грубо й нареди той.

Тъкмо стигнаха до края на открития терен, където започваше гъстата вечнозелена гора, когато ярък лъч на прожектор изведнъж освети всичко и един глас изрева през високоговорителя:

— ФБР! ХВЪРЛЕТЕ ОРЪЖИЕТО И ВДИГНЕТЕ РЪЦЕ!

Главен сержант Аран Уинтърсоул изпсува, после се извъртя, изстреля четири куршума в прожектора, който експлоадира с ослепителен пламък и целият терен отново потъна в тъмнина.

Уинтърсоул изненадващо блъсна Лайтстоун и се претърколи по склона, после се изправи отново и зигзагообразно се спусна към дърветата между свистящите от всички страни куршуми.

Наташа Марашенко побягна преди Уинтърсоул да улучи прожектора и беше наполовината път надолу по склона, когато се спъна в оголен корен. Тя се просна на земята, изкрещя от изненада и яд и вече се надигаше, когато куршумите засвистяха над главата й… което я забави. И тогава Лайтстоун я настигна и се хвърли върху нея.

При удара нейният „Смит и Уесън“ излетя, но вместо да се опитва да се освободи и да се бори за него, Наташа Марашенко извъртя лакът и го заби в лицето на Хенри Лайтстоун, като смачка прибора му за нощно виждане и разби носа му.

Зашеметен, заслепен и разярен, Лайтстоун се нахвърли, сграбчи за колана на дънките Марашенко, извъртя я, нанесе страхотен удар с бедро, опита се да блокира ръката й, но не успя и трябваше да се защитава, когато жената направо се взриви в серия потенциално смъртоносни удари с ръце и лакти в лицето и врата му.

И преди да разбере какво става, тя се изплъзна от него и побягна, накуцвайки към гората.

Без да обръща внимание на куршумите, които плющяха над главата му, Хенри Лайтстоун се втурна след нея, залегна зад някакво огромно дърво, и пак я подгони, когато неочаквано полетя във въздуха и болезнено се приземи по гръб.

— Нека си отиде, идиот такъв! — изръмжа познат глас в ухо то му.

Но покаченият адреналин в кръвта на Хенри Лайтстоун го накара да я избута встрани и пак да опита да се изправи.

Този път рязко се строполи върху земята и си изкара всичкия въздух. А когато опита да се изправи отново, тя извъртя лявата му ръка зад гърба, обви с дясната гърлото му и притисна сънната му артерия.

— Какво правиш, по дяволите… — задъха се той и замахна, за да се освободи от хватката… После почти изпищя, когато огромната котка изскочи отнякъде и се стовари върху него, като отхвърли и Хенри, и нападателката му в калта.

Миг след това Хенри Лайтстоун установи, че лежи под чувственото тяло на много силна жена, която продължаваше да извива ръката му, а своята притискаше силно около врата му… С пантера, възседнала гърдите му, вкопчила заплашително острите си нокти в тежко дишащите му гърди, като душеше лицето му с твърдите си мустаци и ръмжеше, явно учудена или доволна… преди друг познат глас да изреве над него:

— ФБР, АРЕСТУВАН СИ!

Подсъзнателно, напълно несвързано с изкрещяната заповед, Хенри Лайтстоун трепна и се вторачи покрай главата на пантерата в тъмното небе в… какво?

Той замига, опита се да се съсредоточи, отказа се и погледна безпомощно над рамото си към хилещото се кално лице, осветено от фенерчетата.

— Арестуван? — повтори той. — Аз?

— Ами да — потвърди жената, известна като Карла, а Саша изръмжа в съгласие, когато ги заобиколиха фигури в сини якета с емблема ФБР. Няколко с автомати М-16 с нощни прицели и заглушители се придвижиха бавно и предпазливо покрай него към гората, а друга група, облечени със същите сини якета, се струпаха около тях на безопасно разстояние.