Кен Годард - Двойно прикритие

— Опитай пак — предложи Боби ла Грейндж.

Пакстън изпсува и отново вдигна 10-милиметровия си полуавтоматичен пистолет.

Нови два куршума надупчиха метала, последвани от други счупени стъкла, още един пронизителен вик и няколко доста отчаяни ругатни.

Минути по-късно от страничната врата излетяха четири автомата М-16 и изтракаха на земята.

„Я чакай! Колко бяха? Пет или шест? — Хенри Лайтстоун, прикрит зад близкото дърво, се опитваше да си спомни колко фигури беше видял да го преследват в гората и после да влизат в склада. — Седем бяха в тренировъчната база. Богс държи Едно-четири под контрол, аз повалих един — счупих му носа и изкълчих рамото му — което означава, че остават пет. Точно така.“ — Виждам само четирима, Уинтърсоул — заговори Хенри Лайтстоун във включения отново микрофон под яката му. — Искам ви всичките или ще метна една граната.

След последвалата кратка пауза познат глас отекна в слушалките му:

— Лайтстоун?

— Специален агент Хенри Лайтстоун от американската Агенция за охрана на околната среда говори с теб, главен сержант — грубо отвърна Лайтстоун, като небрежно се приближи до страничната врата на склада. — Богс вече ви каза, че сте арестувани. Отровните змии не са майтап, така че хвърли оръжието и изкарай хората си навън. Веднага!

След нова кратка пауза от страничната врата излязоха четири фигури с камуфлажни дрехи и ръце на тила.

Хенри Лайтстоун се прилепи до страничната врата, с пистолета на Уошак, готов за стрелба. Боби ла Грейндж бдеше зад него с пушката си, докато Стоунър, Такахара, Уошак и Пакстън притичаха, събраха автоматите на четиримата рейнджъри, бързо сложиха белезници на китките им и ги повалиха с лице към земята на паркинга.

— Хайде, Уинтърсоул, измъкни си задника навън — тихо заговори Лайтстоун в микрофона под яката си.

— Защо не влезеш вътре да ме хванеш, Хенри?

— Какво каза? — запита Лари Пакстън с дрезгав глас, като застана зад Лайтстоун.

Лайтстоун се протегна и изключи микрофона под яката си.

— Иска да вляза и да го заловя.

— Забрави за тези глупости. — Дуайт Стоунър вдигна гранатата, която беше взел от един рейнджър. — Сега ще изприпка, като я метна вътре.

— Глупости, не го прави! — прошепна настойчиво Лари Пакстън. — Ще направиш на парчета целия проклет склад и всички гадини ще се измъкнат!

— Какво ще кажете да включим осветлението? Така поне ще го виждаме — предложи Лайтстоун.

— Не става. — Пакстън виновно сви рамене. — Накарах Майк да прекъсне захранването и после да среже всички кабели в таблото, за да сме сигурни, че тези момчета няма да запалят лампите и бързо да разберат, че не сме вътре.

— А фенерчетата?

— Имаме шест — оправдателно отвърна Стоунър, — но всичките са в склада.

— Чудесно — измърмори Лайтстоун, после замълча, когато чу Уинтърсоул да се хили в слушалката.

— Хайде, Хенри. Само ти и аз. Ще се позабавляваме. Да видим какъв рейнджър си.

— Сега пък какво казва? — запита Пакстън.

— Кучият му син е нетърпелив. — Лайтстоун погледна към четиримата мълчаливи пленници, проснати на тъмния паркинг. — Хей — прошепна той, — какво стана с очилата ви за нощно виждане?

— Нямат — отвърна Дуайт Стоунър.

Лайтстоун бързо коленичи и претършува четиримата пленници, после издърпа настрани Пакстън и Стоунър.

— Копелето ги е накарало да свалят очилата си, преди да излязат — информира той колегите си с тих глас. — Също и радиостанциите и фенерите, които носеха. Военно мислене. Не давай на врага никакво оборудване, което може да използва срещу теб. Аз имам очила, но какво ще правите вие, момчета?

— Мамка му! — Лари Пакстън беше напълно разярен. — Виж, Дуайт и аз ще влезем през онази врата и ще измъкнем фенерите, докато вие не му давате да вдигне глава!

— Не става — поклати глава Лайтстоун. — Тоя тип е рейнджър, главен сержант. Вие ще влезете там заслепени и той ще ви пререже гърлата, преди да успеете да го надушите.

— Хайде, Хенри — отново отекна гласът на Уинтърсоул в ушите на Лайтстоун. — Само ти и аз. Ако се опиташ да хитруваш и вкараш приятелите си, знаеш, че ще ги убия… И ще трябва да живееш с факта, че е било изцяло твой провал и че си пожертвал останалите.

— Така значи — измърмори Лайтстоун, издърпа слушалките и ги хвърли на земята.

— Хей, какво си намислил? — запита Лари Пакстън.

— Ще вляза вътре и ще арестувам кучия син.

И преди лидерът на екип „Браво“ да успее да му попречи, Хенри Лайтстоун се затича към склада… Изрита плътно затворената странична врата… претърколи се… и вдигна своя „Смит и Уесън“ с две ръце пред себе си.