Кен Годард - Двойно прикритие

ХенриЛайтстоун?

Специален агент ХенриЛайтстоун?

О, боже господи.

Зашеметена и объркана, едва след няколко минути тя успя да събере мислите си. И изведнъж, напълно забравяйки за Саша, се изправи на крака и побягна към телефона в спалнята.

Набра запомнения наизуст номер и остави сигнала да прозвучи осем пъти. Като се мъчеше да преодолее завладялата я паника, тя опита втори номер, но този път чу отговор на телефонен секретар.

— Проклятие, къде си? — изкрещя тя разочаровано, като тръшна слушалката.

Много добре разбираше, че веднага трябва да ги предупреди, преди да е станало твърде късно. Тя се мушна под леглото, издърпа 12-калибровата си пушка с рязана цев, патроните и побягна към вратата.

Беше вече влязла в пикапа си и се мъчеше да напъха ключа в стартера, когато нещо тежко блъсна колата.

Какво?

И когато хвана дръжката на вратата с лявата си ръка и се извъртя с оръжието, стиснато в дясната, черен проблясък в огледалото за обратно виждане улови погледа й.

Яркожълти очи с въгленочерни зеници спокойно се взираха в нея.

Саша. Какво искаш…

О, по дяволите!

Поколеба се, разкъсвана между противоречиви чувства.

Проклет да си, Хенри, който и да си!

Нежелаеща да губи време, за да уговори и върне пантерата в ограденото място, Карла разочаровано тръсна глава, вкара животното в купето и бързо сложи контролиращия нашийник на дебелия врат.

След като се увери, че и трите малки приемника за проследяване, спринцовката и инжекциите с упойка бяха там и напълно може да контролира опасната котка, тя запали колата, потегли с бясна скорост и решително изражение в зелените очи.

Мъдреца бавно се спускаше с грохналия си мотопед по пътя към странноприемницата „Смъртоносен огън“, когато познатият пикап профуча покрай него. Пантерата в кабината изрева през леко отворения прозорец, разпознала го или от отчаяние — той не можа да разбере кое, — защото се вдигна облак прах и мръсотия.

Невярващ на очите си, той поклати глава, отклони се встрани, за да изчисти очите и устата си, после се върна на пътя и потегли с много по-голяма скорост.

Когато стигна до странноприемницата, той видя отворената врата на ресторанта. Озадачен и с нарастващо безпокойство, старият мъж бързо огледа задните помещения, клетката на Саша, също отворена, изоставената кофа и пособията за чистене върху циментовия под, покрит с парчета мокра хартия.

Едва когато влезе в спалнята на Карла, той забеляза разкъсаната, все още мокра снимка на много познатата личност, забравена пред телефона до леглото.

Пет минути по-късно като сипеше ругатни, подсказващи за далеч по-интересен живот от очаквания за един полусляп гадател, Мъдреца запали мотопеда си и забръмча обратно, за да проследи Карла и неразделната й Саша.

През това време Хенри Лайтстоун и Майк Такахара бавно и предпазливо се мушнаха под пикапа, който Лайтстоун беше изоставил в покрайнините на Логърхед.

— Виждаш ли го? — прошепна Лайтстоун.

— Аха, много добре — измърмори техническият експерт на екип „Браво“.

— Е?

Такахара прокара силния лъч на мъничкото си фенерче още веднъж над устройството с двойните антени, което някой беше закрепил на скоростната кутия на пикапа на Лайтстоун.

— Искаш ли го? — накрая попита техническият агент.

— Да не избухне?

— Не, не мисля.

— Тогава го искам — решително отвърна Лайтстоун.

— Е, ти си шефът — въздъхна техническият агент, после се протегна с тежката автоматична отвертка, разхлаби устройството и с едно бързо движение го метна на земята до Лайтстоун.

— Какво, по дяволите, правиш? — запита Лайтстоун, разтреперан от неочакваното действие на Такахара.

— Ти каза, че го искаш — спокойно му напомни техническият агент. — Не е толкова страшно. Точно каквото се молехме да е.

— Искаш да кажеш МТЕАР-42. Само една малка възпламеняваща се кутия, бълваща червен пушек. Сигурен ли си? — настоя Лайтстоун, като предпазливо изучаваше устройството. — И няма пластичен експлозив С-4?

— Не знам дали бих го нарекъл възпламеняваща се кутия. Онези нахакани младежи могат прилично да разтърсят танк „Абрахам“ с него. Но не мога да съм сигурен, без да го разглобя. Ако погледнеш тук — Такахара насочи тесния лъч на фенерчето към страничните отвори на устройството, — ще забележиш откъде ще се измъкне пушекът. А и вътре няма повече място за нещо друго… Освен ако наистина не си поиграеш с него — замислено добави той.

— Добре, вярвам ти. — Лайтстоун грабна устройството и започна да се измъква от камиона.