Кен Годард - Двойно прикритие

Според документите на Федералното авиационно управление на САЩ, новичкият „Фалкон“ 900-ЕХ, който излетя от международното летище „Дълес“ във Вашингтон, в 3,00 източно време онзи вторник следобед, беше един от трите подобни самолета, собственост на международна нефтена корпорация, която заемаше луксозно обзаведените реактивни машини на елитни клиенти за кратки пътешествия… и обикновено с много ранно предизвестяване.

В действителност трите самолета бяха собственост на Самуел Тисбъри, председателя на „Цианосфера VIII“, а също и втория човек от индустриалния заговор, известен като ICER. И като потвърждение на невероятното богатство и небезизвестната нетърпеливост на Тисбъри, наземният персонал и екипажът огледаха и подготвиха самолета за полет цял час преди Тисбъри и неговите спътници да пристигнат в личния му хангар.

Новичката машина все още набираше височина над Апалачите, с основен курс директно към международното летище в Медфорд, Орегон. На борда бяха Тисбъри вторият пилот и една много привлекателна жена, която любезно обслужваше Смолсрийд и главния пилот в предната кабина, а също и опитната лекарка, която наблюдаваше дълбоко упоения Саймън Уотли в задния салон, когато Лари Пакстън съобщи на шефа на специалните операции Дейвид Халахан, че през последните петнадесет часа нямат връзка със специален агент Хенри Лайтстоун и никой от екип „Чарли“.

Самолетът вече летеше хоризонтално на крейсерска височина от девет хиляди метра над Кьлъмбъс, Охайо, когато Лайтстоун реши, че е спал достатъчно за тази сутрин — по-точно този следобед, поправи се той, като погледна към часовника си и откри, че вече беше 1,15. Насили се да стане бавно и внимателно, така че да не събуди никой от силно хъркащите членове на Избраната бригада, проснали се по корем в спалните си чували върху мръсния под на ниската пещера.

Вторият пилот току-що беше поел управлението над Канзас, Мисури, а Саймън Тисбъри се присъедини към Реджис Джей Смолсрийд за изящно приготвения обяд в задния салон — когато Лайтстоун предпазливо се изкачваше по голия склон над тренировъчната база на Избраната бригада, уж за да търси някакъв по-особен вид змия, която би трябвало да се излежава на слънцето върху голите скали… И тогава забеляза Уинтърсоул и трима от неговите хора внимателно да поставят последните мощни експлозиви във и около стария грохнал хамбар, почти препълнен от чували с тор от домашни птици, които мъжете от Бригадата така и не намериха време да разпръснат из полето, както бяха обещали на съпругите си. Точно заради излъчващата се воня от сградата командирите на Бригадата смятаха, че хамбарът ще бъде перфектна съдебна зала за федерален агент Уилбър Богс и колегите му от екип „Чарли“, без да споменаваме за федералното правителство.

Самолетът приближаваше планините Роки и отново набра височина, за да избегне слабата турбулентност — за голямо удоволствие на конгресмена Смолсрийд, който протегна ръка точно пред огромните гърди на стюардесата, когато тя се наведе, за да напълни с вино неговата чаша и тази на Тисбъри… По същото време Хенри Лайтстоун наблюдаваше внимателно как главният сержант застопори малкия предавател на изключена позиция, после го подаде на младия рейнджър с бинтованата китка.

Когато самолетът летеше точно над Солт Лейк Сити, Юта, и започна да се спуска, Лайтстоун измъкна новия си клетъчен телефон от едно от скривалищата си и се обади на Майк Такахара, за да му каже какво иска… Което даде възможност на лидера на екип „Браво“ Лари Пакстън накрая да се свърже с Халахан и да съобщи на обезпокоения и разярен шеф на специалните операции точното местоположение на Хенри Лайтстоун, Уилбър Богс и членовете на екип „Чарли“.

И когато новичкият „Фалкон“ прелиташе високо над Източен Орегон, точно в 5,42 следобед местно време — с конгресмена Реджис Джей Смолсрийд, наслаждаващ се на професионалния масаж на врата и раменете му от много опитната стюардеса, а Сам Тисбъри клюмаше от замайващото въздействие на половин бутилка скъпо „Шардоне“, — най-после Хенри Лайтстоун се срещна с техническия агент Майк Такахара в гората на около половин километър западно от тренировъчната база на Избраната бригада…

И получи своята змия…

После обясни изчерпателно необходимите неща за финала на неговия план.

В 5,45 сутринта същия вторник изтощеният Ал Грайнърд, който поддържаше контакт, доколкото му е възможно, с агентите от своя специален разузнавателен екип, накрая се върна в офиса на ФБР в Медфорд.