Уилям Гибсън - Нулев брояч

— По дяволите! — каза Боби. Това беше всичко, което му минаваше през ума за казване.

Гласът се разсмя.

— Рамирес щеше да се пукне по шевовете при тая гледка, знаеш ли? Имаше си го усета за шантавото. Едно от нещата, които ми липсват…

— Кой е Рамирес?

— Партньорът ми. Бивш. Мъртъв. Съвсем. Мислех, че може би ти можеш да ми кажеш как така му се е случило.

— За пръв път го чувал — изръси Боби. — Къде е Джаки?

— Седи студено панирана в киберпространството, докато не ми отговориш на въпросите, уилсън такъв. Как се казваш?

— Бо… Нулев Брояч.

— Да, сто на сто. Името ти!

— Боби, Боби Нюмарк…

Тишина. И след това: — Добре. Хей. Май си спомням нещичко по темата. Онова, дето вратоците на Маас го забърсаха с минохвъргачката, беше жилището на майка ти, нали? Предполагам, че не си бил там тогава, иначе нямаше и да си тук сега. Задръж за секунда…

Квадратът от киберпространството точно пред него се превъртя главозамайващо и той се оказа в бледосиня графика, която като че ли изобразяваше много просторен апартамент, ниските форми на мебелите очертани с тънички като косъмче линии син неон. Пред него стоеше жена, нещо като проблясваща анимационна заврънтулка, изобразяваща жена, с лице като кафяво петно.

— Аз съм Слайд — каза фигурата с ръце на кръста. — Джейлин. Избягвай да си правиш ебавки с мен. Никой в Лос Анджелос — тя направи жест, и зад нея внезапно се появи прозорец — не си прави ебавки с мен. Ясно ли е?

— Ясно. А какво е това? Имах предвид, ако би могла малко да пообясниш… — Той все още не можеше да се движи. „Прозорецът“ показваше синкавосив видеоизглед на палми и стари сгради.

— Какво имаш предвид?

— Тази рисунка. И ти. И тази стара картина…

— Ей, образ, платила съм на дизайнер майка си и баща си, за да го натрака това. Това е моето място, мой конструкт. Тук е Лос Анджелос, момче. Хората тук не вършат абсолютно нищо, без да се включат. Тук се забавлявам!

— Ъхъ — каза Боби, все още объркан.

— Твой ред. Кои сте там, в тая лъскава танцувалня?

— При Тъпкача? Аз, Джаки, Бийвър, Тъпкача.

— И накъде се беше юрнал, когато те пипнах?

Боби се поколеба.

— Якудза. Тъпкача имаше код…

— За какво? — Фигурата се придвижи напред с анимирано нахвърлено с молив плъзгане.

— Помощ.

— Мамка му. Сигурно казваш истината…

— Наистина. Наистина, кълна се в Бога…

— Добре де, ти не си каквото ми трябва, Нулев Боби. Аз бях на поход из киберпространството, нагоре-надолу, опитвайки се да намеря кой уби моя човек. Мислех че е Маас, защото отмъквахме един от техните хора за Хосака, така че проследих един отряд вратоци от техните. Най-напред видях какво направиха със сградата на майка ти. След това трима от тях се метнаха на някакъв тип, на когото викаха Финландеца, само че не се върнаха обратно.

— Финландецът ги уби — каза Боби. — Видях ги. Мъртви.

— Наистина ли? Добре тогава, може да има за какво да си поплямпаме. След това гледах как другите трима използваха същия гранатомет по един сводникомобил.

— Лукас.

— Но едвам го направиха, един хеликоптер прелетя над тях и ги изпържи и тримата с лазер. Да знаеш нещо за това?

— Не.

— Май ти се очертава да ми разправиш твоята история, Нулев Боби. Действай бързо!

— Ами, скив, бях се засилил да направя онзи набег. И взех един ледотрошач от Две за ден, отгоре от Проектите, и…

Когато той привърши, тя мълчеше. Изрисуваната с линии анимационна фигура стоеше до прозореца, като че ли изучаваше телевизионните дървета.

— Имам идея — предложи той. — Може би можеш да ни помогнеш…

— Не.

— Ама това може да ти помогне да намериш каквото търсиш…

— Не. Просто искам да убия шибаняка, който уби Рамирес.

— Но те са ни хванали там в капан, и ще ни убият. Те са от Маас, подир които си вървяла из мрежата! Наели са едно стадо Готици и Непукисти…

— Не са от Маас — каза тя. — Група европейци оттатък Парк Авеню. Ледът около тях е цял километър дебел…

Боби го асимилира.

— Те ли са онези от коптера, дето са убили другите от Маас?

— Не. Не можах да фиксирам оня коптер, и те отлетяха на юг. Изгубих ги. Имам обаче идейка… Както и да е, пускам те. Ако искаш да пробваш оня код на Якудза, давай.

— Но, мадам, имаме нужда от помощ…

— За помощ процент не дават, Нулев Боби — каза тя, и в следващия момент той седеше пред бюрото на Тъпкача, и мускулите на гърба и врата го боляха. Отначало не можеше да си фокусира зрението, така че мина около минута преди да види, че в стаята има чужди хора.