Уилям Гибсън - Нулев брояч

Над Брауна разцъфна кутията, която беше видяла във Вирековата симулация на Гауди Парк, блестейки с кристалното качество на най-добра холограма от музеен клас. Кост и позлатени платки, мъртва каишка и мътнобял мрамор, изпечен от глина. Марли поклати глава. Как беше възможно някой да подреди тези парчета, тези боклуци по начин, който стисваше сърцето и се впиваше в него като рибарска кукичка? След това обаче тя кимна. Можеше да бъде направено, тя знаеше; беше правено преди много години от човек на име Корнел, който също беше правил кутии.

След това погледна наляво, към оставената на бюрото елегантна сива хартия. Беше избрала този хотел по случайност, когато се беше уморила да пазарува. Не беше казала на никого, че е тук, и съвсем определено на никого от Галери Дюперей.

Беше го отрязало за нещо към осем часа по часовника на майчиното му Хитачи. Свести се, гледайки прашния му преден панел, и нещо твърдо беше се завряло под бедрото му. Оно-Сендаят. Той се претърколи. Застояла миризма на повърнато.

След това беше в банята, без да е много наясно как е стигнал дотам, и пускаше крановете както си е с дрехите. Задраска по лицето си, впи пръсти в него и го задърпа. Усещаше го като гумена маска.

— Нещо се е случило. — Нещо лошо и голямо, не беше сигурен какво точно.

Мокрите му дрехи постепенно се натрупаха на теракотения под на банята. Накрая излезе изпод душа, отиде до умивалника и бръсна мократа си коса настрани от очите, зяпайки лицето в огледалото. Боби Нюмарк, няма проблеми.

— Не, Боби, има проблеми. Супер проблеми…

С кърпа около раменете си, пръскайки вода по пода, той мина по тясното коридорче към собствената му спалня, мъничко, клиновидно пространство на гърба на блока. Холопорнът му се включи, когато той влезе, и половин дузина ухилени момичета го заизучаваха с очевидно удоволствие. Изглеждаха като че ли стоят между стените на стаята, в мъгливи ивици синкаво пространство, с бели усмивки и стройни тела, ярки като неон. Две от тях се промъкнаха напред и започнаха да се докосват една друга.

— Спри — каза той.

Проекционният апарат се изключи при неговата команда, и момичетата-сън изчезнаха. По начало принадлежеше на по-стария брат на Линг Уорън, и косите и дрехите на момичетата бяха старомодни и смътно странни. Можеш да разговаряш с тях и да ги накараш да правят разни неща със себе си и една на друга. Боби си спомняше как на тринайсет години се беше влюбил в Бранди, тази със сините каучукови панталони. Сега той ценеше проектора главно заради илюзията за пространство, която те придаваха на импровизираната спалня.

— Станало е нещо шибано — каза той, нахлузвайки черни дънки и почти чиста фланелка. След това поклати глава. — Какво ли? Шибано какво? Някакъв скок на напрежението по линията? Някакъв флук надолу при Ядрения комитет? Може би базата, която се беше опитал да нападне, беше претърпяла някакво странно разпадане, или беше атакувана откъм друга страна… Но той беше останал с усещането, че е срещнал някого, някой… Той несъзнателно протегна дясната си ръка, с разперени пръсти, умоляващо.

— По дяволите. — Пръстите се свиха в юмрук. След това паметта се върна: първо, усещането на голямото нещо, на наистина голямото нещо, протягащо се към него през киберпространството, и след това момичето-усещане. Кестеняво, слабичко, свило се някъде в странна ярка тъмнина, пълна със звезди и вятър. Но когато умът му се опита да го улови, то се изплъзна.

Усетил, че е гладен, той обу сандалите си и тръгна обратно към кухнята, триейки косата си с влажната хавлия. По пътя си през всекидневната забеляза лампичката ВКЛЮЧЕНО на Оно-Сендая да свети откъм килима.

— О, по дяволите! — Той застана на място и зачовърка из зъбите си. Кибердекът все още беше включен. Беше ли възможно още да е свързан с базата, която се беше опитал да подработи? Можеха ли те да разберат, че той не е мъртъв? Нямаше представа. Едно нещо обаче знаеше със сигурност, че имат номера и данните му. Не се беше занимавал с изключвателите и прекъсвачите, които биха им попречили да го проследят обратно.

Те имаха адреса му.

Забравил глада, той се метна към банята и зарови из напоените с вода дрехи в търсене на кредитния си чип.

Имаше двеста и десет Нови Йени, напъхани в кухата пластмасова дръжка на универсална отвертка. Пъхна отвертката и кредитния чип в джинсите си, нахлузи най-старите и най-тежки ботуши, които имаше, и заизравя непраните дрехи изпод кревата. Измъкна черно брезентово яке с поне една дузина джобове. Единият от тях беше като голяма торба върху кръста, нещо като вградена раница. Под възглавницата му имаше японски гравитационен нож с оранжеви дръжки; сложи го в тесен джоб в долната част на левия ръкав на якето.