Уилям Гибсън - Нулев брояч

Търнър взе шишето, отвори капачката му и го надигна. Бурбон. Опари го остро и дълбоко, и от областта на гръдната му кост тръгна топлина.

— Благодаря. — Той върна шишето и другият го пъхна в джоба си.

— Оуки — каза мъжът. — Казвам се Оуки. Помниш ли ме?

— Да — излъга Търнър. — Маракеш.

— Неочаквана задача — каза Оуки. — През Шипол. Оказах се в свободната смяна. Твоят партньор тук — още един поглед към Конрой — също не е много на рахат, нали? Имам предвид, не като в Маракеш, а?

Търнър кимна.

— Ако ти трябва нещо, само се обади — каза Оуки.

— Като например?

— Друга глътка, или някое перувианско прахче, от наистина жълтите. — Оуки се ухили отново.

— Мерси — каза Търнър, виждайки как Конрой прекъсва разговора с чернокожата. Оуки също го видя, коленичи бързо и заразмотава отново сребристата лепенка.

— Кой беше този? — попита Конрой, след като преведе Търнър през тясна врата с изгнили черни гумени уплътнения по краищата. Завъртя колелото, което затваряше вратата; някой го беше смазвал наскоро.

— Казва се Оуки — отвърна Търнър, разглеждайки новата стая. Малка. Два от онези фенери, сгъваеми маси, столове, всичко чисто ново. На масите — някакви апарати под черни противопрахови капаци.

— Приятел?

— Не — каза Търнър. — Веднъж беше работил за мен. — Той се приближи до една от масите и повдигна противопраховия капак. — Какво е това? — Пултът под него имаше празния, полузавършен вид на заводски прототип.

— Кибердек на Маас-Неотек.

Търнър повдигна вежди.

— Твой?

— Получихме два. Единият е там на място. От Хосака. Определено е най-бързото нещо в мрежата, и Хосака не може дори да разгадае чиповете, за да ги откопира. Абсолютно различна технология.

— Получили са го от Митчел?

— Не казват. Това, че са допуснали то да излезе от тях, за да даде на жокеите ни малко острота, е някакъв признак за това колко много им е нужен човекът.

— Кой бачка с пулта, Конрой?

— Джейлин Слайд. Току-що разговарях с нея. — Той кимна към вратата. — Човекът на мястото е от Лос Анжелос, хлапе на име Рамирес.

— Бива ли ги? — Търнър постави обратно капака.

— Ще им се наложи, като знам колко ще струват. Джейлин си е спечелила доста име за последните две години, и Рамирес й е ученик. Абе, — Конрой сви рамене, — знаеш ги тези жокеи. Тотални откачалки…

— Откъде ги изровихте? И, между другото, откъде изровихте Оуки?

Конрой се усмихна.

— От твоя агент, Търнър.

Търнър зяпна Конрой, след това кимна. Обърна се и повдигна другия капак. Кутии, пластмаса и стиропор, подредени грижливо на студения метал на масата. Той докосна син пластмасов правоъгълник с отпечатан на него сребрист монограм: S&W.

— От твоя агент — каза Конрой, когато Търнър отвори кутията. Пистолетът беше там, в оформеното си легло от бледосин микропор, масивен револвер с грозна кутия под дебелото дуло. — S&W Тактик, 0.408, с ксенонов прожектор. Каза, че ще го искаш.

Търнър взе пистолета и натисна копчето за тестване на батериите на прожектора. Червеният светодиод на ореховата дръжка премига. След това измъкна барабана.

— Амуниции?

— На масата. Ръчно направени, с експлозивни куршуми.

Търнър намери полупрозрачен куб от махагонова пластмаса, отвори го с лявата си ръка и измъкна един патрон.

— Защо са избрали мен за тази работа, Конрой? — Той разгледа патрона, след което внимателно го постави в едно от шестте гнезда на барабана.

— Не знам — каза Конрой. — Май са те били сложили на пангара, когато са получили вестта от Митчел…

Търнър завъртя цилиндъра бързо и го щракна обратно на мястото му.

— Казах „Защо са избрали мен за тази работа, Конрой?“. — Той вдигна пистолета с две ръце и го насочи точно към лицето на Конрой. — При такова пукало понякога можеш да видиш чак до дъното на дулото, ако светлината е подходяща, да видиш има ли там патрон.

Конрой много леко поклати глава.

— Или можеш да го видиш в едно от другите гнезда…

— Не — каза Конрой много меко. — Няма начин.

— Да не би срамежливците да са я оцапали, Конрой. Какво би казал?

— Не — каза Конрой. Лицето му беше неподвижно. — Не са, и ти няма.

Търнър натисна спусъка. Ударникът щракна на празно. Конрой премига, отвори уста, затвори я и загледа как Търнър отпуска Smith & Wesson-а. Капка пот се търколи по челото му и се изгуби в едната от веждите.

— Е? — запита Търнър с отпуснато оръжие.

Конрой сви рамене.

— Недей да правиш тия гадости.

— Толкова ли ме искат?