Уилям Гибсън: Мона Лиза Овърдрайв

Петал се прокашля от вратата.

— Добре тогава, — каза той, вмъквайки се с багажа й, — всичко окей ли е? Да си гладна вече? Не? Оставям те да се разполагаш… — Той подреди чантите й до леглото. — Ако ти се дояде нещо, дрънни. — Посочи орнаментиран антикварен телефон с извити медни микрофон и слушалка и извита дръжка от слонова кост. — Просто я дигни, няма нужда от набиране. Закуска когато искаш. Питай някой, ще ти покаже къде. После можеш да видиш Суейн…

Чувството за майка й беше изчезнало с връщането му. Тя се опита да го усети отново, след като той й пожела лека нощ и затвори вратата, но то беше изчезнало.

Тя остана дълго до ваната, галейки гладкия метал на хладната шия на лебеда.

Африканчето пристигна на пълна скорост в Кучешката пустош на последния ден от ноември. Старомодният му додж беше каран от бяло момиче на име Чери Честърфийлд.

Плъзгавия Хенри и Ситната Птичка разглобяваха вибротриона, който беше лявата ръка на Съдията, когато се показа доджът на Африканчето, и кърпената му апронова пола пръскаше кафяви фонтани от ръждивата вода, която се събираше на локви по неравната повърхност от утъпкана стомана на Пустошта.

Пръв го видя Ситната Птичка. Ситната Птичка имаше остри очи, а също и 10х монокуляр, който висеше на гърдите му сред кости от най-различни животни и древни медени капачки за бутилки. Плъзгавия вдигна поглед от хидравличната китка и видя как Ситната Птичка се изтяга до пълните си два метра и насочва монокуляра през мрежата от небоядисана стомана, която образуваше повечето от южната стена на Фабриката. Ситната Птичка беше слаб, почти скелет, и лакираните криле от кафява коса, които му бяха изкарали прякора, се очертаваха рязко на фона на бледото небе. Бръснеше високо косата си отстрани и отзад, доста над ушите, и с крилете и аеродинамичната опашка изглеждаше като че ли носи безглава кафява патица.

— Уху, — каза Ситната Птичка, — да му го начукам.

— Какво? — Не беше лесно да накараш Ситната Птичка да се съсредоточи, а работата искаше два чифта ръце.

— Оная тарамбука.

Плъзгавия се изправи и избърса ръце в крачолите на дънките си, докато Ситната Птичка изчовърка зеления микрософт Мех-5 от куплунга зад ухото си, мигновено забравяйки осемстепенната сервокалибрационна процедура, нужна, за да се оправи вибротриона на Съдията.

— Кой кара? — Африканчето никога не караше, ако имаше кой друг да го прави вместо него.

— Не скив. — Ситната Птичка остави монокуляра да изтрака обратно върху покритието от кости и мед.

Плъзгавия се присъедини към него на прозореца и двамата загледаха приближаването на доджа. Африканчето периодично разкрасяваше матовочерната боя на екраноплана с причудливи щуротии с аерозолни флакони; мрачният ефект беше подчертан от ред хромирани черепи, вградени в масивната предна броня. Едно време кухите стоманени черепи бяха съдържали червени коледни лампички за очи; може би Африканчето не се грижеше вече толкова за имиджа си.

Когато екранопланът наближи Фабриката, Плъзгавия чу Ситната Птичка да рови отзад в сенките, и тежките му ботуши да скърцат в праха и фините ярки спирали на метални стружки.

Плъзгавия гледаше през последното останало прашно острие прозоречно стъкло как екранопланът се отпуска върху апроновата си пола пред Фабриката, ръмжейки и изпускайки пара.

Нещо издрънча в мрака зад него и той разбра, че Ситната Птичка е зад рафта със старите части и навива ръчно изработения заглушител на китайското пушкало за патрони с изместен център на тежестта, което използваха за лов на зайци.

— Птичка, — обади се Плъзгавия и хвърли гедорето на постелката, — знам, че си тъп дребен жълтоклюн Джърсиевски задник, но що по дяволите трябва да ми го напомняш?

— Не ми аресва тая тарамбука — каза Ситната Птичка иззад рафтовете.

— Ъхъ, и ако на тарамбуката й скимне да те забележи, също няма да те хареса. Разбере ли, че си отзад с пушката, ще ти я завре в гърлото напреки.

Ситната Птичка не отговори. Беше израсъл в белите крайпътни градчета на Джърси, където никой не знаеше нищо и не даваше пукната пара за нищо, и мразеше всички, които дават.

— И аз също бих му помогнал. — Плъзгавия дръпна нагоре ципа на старото си кафяво яке и тръгна към екраноплана на Африканчето.

Прашният прозорец откъм страната на шофьора се спусна със съскане и откри бледо лице, доминирано от чифт огромни, напръскани с кехлибарено шофьорски очила. Ботушите на Плъзгавия хрупаха по стари метални кутии, изтънели от ръждата като сухи листа. Шофьорът дръпна надолу очилата и го погледна изкосо: момиче, но сега кехлибарените очила висяха около шията й и прикриваха устата и брадичката. Африканчето щеше да бъде откъм далечната страна, което беше добре за при малко вероятния случай, ако Ситната Птичка почне да стреля.