Уилям Гибсън - Мона Лиза Овърдрайв

— Ще го позная ли, ако го видя?

— Просто метни поглед, Въшка. Направи го заради мен.

Отново конвулсивното намигване.

— Добре тогава. Да потегляме. — Той потропа нервно с пръсти по ръба на масата. — Ще поръчаш ли по едно?

Колин погледна през масата към Кумико и извъртя очи.

— Не разбирам — каза Кумико, докато следваше Сали обратно по Портобело Роуд. — Включваш ме в интрига…

Сали вдигна яката си заради вятъра.

— Но аз мога да те предам. Правиш заговор срещу сподвижник на баща ми. Нямаш причини да ми вярваш.

— И ти на мен, сладурче. Може аз да съм от тези лоши хора, заради които баща ти е загрижен.

Кумико обмисли това.

— От тях ли си?

— Не. И ако ти си шпионка на Суейн, то той е станал напоследък доста по-бароков. Ако си шпионка на твоя старец, може да нямам повече нужда от Въшката. Но ако Якудза движи това, какъв е смисълът да се държи Роджър на сляпо?

— Не съм шпионка.

— Тогава започни да бъдеш, сама за себе си. Ако Токио е тиган с мазнина, то сега може да си тупнала директно в огъня.

— Но защо ме намесваш?

— Ти вече си намесена. Тук си. Изплашена ли си?

— Не — каза Кумико и млъкна, чудейки се защо това трябва да е вярно.

По-късно следобяда, сама в огледалната стая, Кумико седна на ръба на огромното легло и изу мокрите си ботуши. След това извади апаратчето на Маас-Неотек от чантичката си.

— Какви са те? — запита тя призрака, който се беше облегнал на парапета на черната мраморна вана.

— Твоите приятели от кръчмата?

— Да.

— Криминални. Бих те посъветвал да се свържеш с по-подходяща компания. Жената е чужденка, северноамериканка. Мъжът е лондончанин, от Ийст Енд. Очевидно крадец на данни. Нямам достъп до полицейските данни, освен до записи от исторически интерес.

— Не знам какво да правя…

— Обърни апарата.

— Какво?

— На гърба му. Ще видиш там нещо като полулунно вдлъбване. Пъхни нокътя на пръста си и го завърти.

Отвори се мъничка капачка. Микропревключватели.

— Превключи ключето A/B на B. Използвай нещо тънко, остро, но не писалка.

— Какво е това?

— Химикалка. Мастило и прах. Слепва ключетата. Клечка за зъби е идеална. Това ще го настрои за гласово активиран запис.

— И след това?

— Скрий го долу. Ще го прослушаме утре…

Плъзгавия изкара нощта върху парче надъвкан сив дунапрен под един тезгях на приземния етаж на Фабриката, увит в шумящ лист мехурчест уплътнител, който миришеше на свободни мономери. Сънува Африканчето и колата му, и в съня двете се сливаха заедно и зъбите на Африканчето бяха мънички хромирани черепи.

Събуди го вкочаняващият вятър, който навяваше първия зимен сняг през зеещите прозоречни рамки на Фабриката.

Лежеше и мислеше за проблема с резачката на Съдията, китката му се скапваше, когато се опиташе да среже нещо по-сериозно от лист шперплат. Оригиналната му идея за ръката включваше пръсти със стави, и на върха на всеки миниатюрна електрическа резачка, но концепцията беше изоставена поради куп причини. Електричеството някакси не го удовлетворяваше. Не беше достатъчно физическо. Въздухът щеше да бъде по-добър, големи резервоари въздух под налягане, или двигател с вътрешно горене, ако можеш да намериш частите. И на Кучешката пустош можеш да намериш части за почти всичко, ако ровиш достатъчно дълго; ако това не помогнеше, в ръждясалите предградия на Джърси имаше половин дузина градчета с цели хектари изоставени машини за свиване от тях.

Той изпълзя изпод тезгяха, влачейки след себе си прозрачното одеало от миниатюрни пластмасови мехурчета като плащ. Мислеше си за човека на носилката, горе в неговата стая, и за Чери, която спеше в леглото му. Нейният врат нямаше да се е схванал. Той се протегна и направи гримаса.

Джентри скоро щеше да се връща. И той щеше да трябва да обяснява нещата на Джентри, който изобщо не обичаше да има хора наоколо.

Ситната Птичка беше направил кафе в стаята, която служеше за кухня на Фабриката. Подът беше направен от изкорубени пластмасови плочки и покрай едната стена имаше мивки от неръждаема стомана. Прозорците бяха прокрити с прозиращи щори, които се издуваха навътре-навън с вятъра и пропускаха млечна светлина, която караше стаята да изглежда още по-студена, отколкото беше.

— Как сме с водата? — попита Плъзгавия, влизайки в стаята. Едно от задълженията на Ситната Птичка беше да проверява резервоарите на покрива всяка сутрин, и да вади навятите от вятъра сухи листа или някоя странна умряла гарга. След това проверяваше печатите на филтрите, и понякога пускаше десетина галона вода през тях, ако тя беше на свършване. Филтрирането на десет галона през системата до водосборния резервоар отнемаше почти ден. Фактът, че Ситната Птичка се грижеше старателно за това беше главната причина Джентри да го търпи, въпреки че и срамежливостта на момчето също помагаше. Ситната Птичка успяваше да бъде почти невидим, когато Джентри беше наоколо.