Нийл Геймън - Звезден прах

— Схванах ви мисълта — каза Тристан на старицата. — Не съм искал да ви открадна птицата. Верижката й се беше заплела в един корен. Просто я освободих.

Бабичката го изгледа подозрително под провисналата си сива като стомана коса. След това заситни към птицата и я вдигна. И й прошепна нещо, а тя отвърна с необичайно музикално чуруликане. Старицата присви очи и каза доста сърдито:

— Е, това, което казваш, може и да не е съвсем лъжа.

— Изобщо не е лъжа — каза Тристан, но старицата вече беше тръгнала с птицата през поляната, така че той си събра пърхутките и джанките и се върна там, където беше оставил Вечерна.

Тя седеше до пътеката и разтриваше крака си. Боляха я и стъпалата, и бедрото. Понякога нощем Тристан я чуваше да плаче тихо. Мечтаеше си луната да им прати още един еднорог, но знаеше, че няма да стане.

Разказа й за случката и реши, че нещата са приключили дотук.

Разбира се, грешеше. След няколко часа, когато двамата със звездата вече крачеха по горския път, ги подмина шарен фургон, теглен от две сиви мулета и управляван от старицата, която беше заплашила да превърне костите му в лед. Тя спря мулетата, посочи Тристан с костеливия си пръст и каза:

— Ела тук, момко.

Той предпазливо се приближи към нея.

— Да, госпожо?

— Май ти дължа извинение. Изглежда, си казал истината. А аз си направих погрешни заключения.

— Да — каза Тристан.

— Я да те огледам — каза тя и слезе на пътя. Студеният й пръст го мушна под брадичката и го принуди да вдигне глава. Зелените й очи се впериха в лешниковите очи на Тристан. — Изглеждаш достатъчно честен. Можеш да ми викаш мадам Семела. Тръгнала съм за панаира в Стената. Мислех си дали да не наема някой младеж да ми работи на сергията — продавам стъклени цветя, няма да намериш по-красиви. Добър продавач ще излезе от тебе. Можем да ти сложим ръкавица на ръката да не плашиш клиентелата. Какво ще кажеш?

Тристан се поколеба. След това каза:

— Извинете. — И отиде да се посъветва с Вечерна.

После двамата се приближиха до фургона.

— Добър ден — каза звездата. — Обсъдихме предложението ви и решихме, че…

— Е? — попита Мадам Семела, втренчила поглед в Тристан. — Какво стоиш така като глупак! Говори! Говори! Говори!

— Не искам да работя за вас на пазара — каза той, защото си имам там моя работа. Но ако ни вземете с вас, с моята спътница ще ви заплатим за возенето.

Мадам Семела поклати глава.

— Не ми върши работа. Мога и сама да си събирам дърва за огън и освен това ще си допълнително тегло за Обезверен и Безнадежден. Не вземам пътници. Бабичката пак се качи на капрата.

— Но аз ще ви платя — каза Тристан.

Бабишкерата се изсмя подигравателно.

— Нямаш нищо, което бих приела, за да се возиш във фургона ми. И щом няма да работиш за мен на панаира в Стената, гледай си работата.

Тристан посегна към илика на елечето си и го напипа, студено и съвършено, както през цялото му пътешествие. Извади го и го подаде с два пръста на старицата.

— Нали каза, че продаваш стъклени цветя? Това харесва ли ти?

Беше кокиче, майсторски изработено от зелено и бяло стъкло: изглеждаше като току-що откъснато от поляната и по него още имаше роса. Старицата за миг присви очи, огледа зелените му листа и свежите бели венчелистчета… и изписка: звукът, който издаде, наподобяваше на грака на ядосана хищна птица.

— Откъде го имаш? — изкрещя. — Дай ми го! Дай ми го веднага!

Тристан стисна кокичето в шепата си и отстъпи назад.

— Хмм. Това цвете ми е много любимо, даде ми го баща ми, когато тръгнах на път, и подозирам, че има огромно лично и семейно значение. Със сигурност ми донесе късмет, така да се каже. Следователно ще е по-добре да го задържа и двамата със спътницата ми да стигнем до Стената пеша.

Мадам Семела, изглежда, се разкъсваше между желанието да заплашва и умолява, емоциите се изписваха на лицето й толкова ясно, че то почти трепереше от усилието да ги сдържа. След това се овладя и с прегракнал от напрежение глас каза:

— Добре де, добре. Да не бързаме толкова. Сигурна съм, че ще се споразумеем.

— О, съмнявам се — каза Тристан. — Много трябва да е примамливо това споразумение, за да ме заинтригува, и освен това трябва да има сигурни гаранции за спазването му и определени предпазни уговорки, за да съм сигурен, че поведението и действията ви спрямо мен и моята спътница по всяко време ще останат добронамерени.

— Дай пак да видя кокичето — примоли се старицата.

Шарената птица със сребърната верижка на крака излетя от отворената врата на фургона и ги загледа.