Нийл Геймън - Звезден прах

— Няма смисъл. Ти върви да огледаш. Аз ще те изчакам тука.

— Обещаваш ли? Да не вземеш пак да избягаш?

— Заклевам се. В майка си луната — тъжно каза Вечерна. — Нали ми спаси живота.

И на Тристан му се наложи да се задоволи с това.

Почти цялата й коса вече беше прошарена, кожата на лицето й беше провиснала и набръчкана под брадичката, около очите и около устните. Лицето й беше безцветно, но роклята й беше все така кървавоалена; беше скъсана на рамото и под нея се виждаше рана, дълбока и жестока рана. Вятърът развяваше косата около лицето й, докато управляваше черната карета през Пустошта. Четирите коня често се препъваха: гъста пяна се стичаше по хълбоците им и от муцуните им капеше кървава слуз. Но копитата им продължаваха да удрят по пътя през Пустошта, в която не растеше нищо.

Вещерската кралица, най-старата от Лилим, спря конете до една зеленикава скала, стърчаща като игла от блатистата почва. Бавно, както можеше да се очаква от жена не в първа младост, че даже не и във втора, слезе от капрата и стъпи на калната земя.

Заобиколи каретата и отвори вратата. Към нея се търколи главата на мъртвия еднорог с все още стърчащия от изстиналото око кинжал. Вещицата се качи в каретата и отвори устата на еднорога. Трупът беше започнал да се вкочанява и това й струва доста усилия. Тя прехапа жестоко собствения си език, докато не усети металния вкус на болката в устата си, докато не усети кръв. Изжабурка се с нея, за да я примеси със слюнка (някои от предните й зъби се клатеха) и я изплю върху изпъстрения с петна език на мъртвия еднорог. Кръвта опръска устните и брадичката й. После изръмжа няколко думички, които няма да цитираме, затвори устата на еднорога и каза на мъртвото животно:

— Слез от каретата.

Сковано и непохватно еднорогът вдигна глава. Размърда крака като новородено жребче, потрепна, изправи се, падна в калта, после отново се изправи. Лявата му страна, върху която беше лежал на пода на каретата, беше подпухнала и потъмняла от застоялата кръв. Полуслепият мъртъв еднорог стигна със залитане до вдлъбнатината в основата на зеленикавата остра скала и падна на колене като в зловеща пародия на молитва.

Вещерската кралица извади кинжала от окото му и го прекара през гърлото му. От раната много бавно започна да се стича кръв. Вещицата отиде до каретата и се върна със сатъра. Отсече главата на еднорога и тя се търкулна във вдлъбнатината, в която вече се беше събрала локва гъста тъмночервена кръв.

Тя хвана главата за рога и я остави на скалата до тялото; след това впери студения си сив поглед в червената локва. От нея я гледаха две лица: две жени, които изглеждаха по-стари, отколкото тя беше в момента.

— Къде е тя? — сопна се първото лице. — Какво направи с нея?

— Я се виж — каза втората Лилим. — Похарчи и последната младост, която бяхме спестили — аз я изтръгнах от гърдите на оная звезда преди много, много време, макар че тя пищеше и се гърчеше в агония. Като те гледам, вече си пропиляла повечето от младостта си.

— Бях на косъм от успеха — каза вещицата на сестрите си в локвата. — Но тя имаше еднорог да я пази. Аз обаче взех главата на еднорога и ще я донеса у дома, защото отдавна нямаме прясно стрит рог от еднорог.

— По дяволите рогът на еднорога — обади се по-младата сестра. — Какво стана със звездата?

— Не мога да я намеря. Все едно е изчезнала от Самодивската страна.

Настъпи тишина.

— Не — каза едната сестра. — Още е в Самодивската страна. Но отива на Големия пазар, а това е прекалено близо до другата страна на стената. Ако отиде в онзи свят, ще я изгубим.

Защото и трите знаеха, че в момента, в който прекрачи стената и навлезе в света на истинските неща, звездата моментално ще се превърне в обгорен къс метал, паднал някога от небето: студена и мъртва, и напълно безполезна за тях.

— Значи ще отида в Канавката на Копача и ще чакам там, защото всеки, който отива в Стената, трябва да мине по този път.

Отраженията на двете старици я погледнаха неодобрително от локвата. Вещерската кралица прокара език по зъбите си („Този отгоре, както се клати, май ще падне до довечера“, помисли си) и плювна в локвата от кръв. По повърхността й се появиха вълнички и заличиха образите на Лилим; локвата вече отразяваше само небето над Пустошта и малките бели облачета далеч горе.

Тя ритна обезглавения труп на еднорога и той се преобърна на една страна. После взе главата му и я отнесе на капрата. Постави я до себе си, хвана юздите и подкара уморените коне напред.