Нийл Геймън - Звезден прах

— Боя се, че не — отвърна той. — Изповядвам едно лично суеверие, че докато не видя трупа на брат си студен на земята пред мен, трябва да пия само от собственото си вино и да ям само храна, която съм купил и приготвил с ръцете си. Така ще сторя и сега, ако нямате нищо против. Разбира се, ще ви платя, все едно съм пил от вашето вино. Оставете, ако не ви затруднява, тази бутилка по-близо до огъня, за да се постопли. Пътувам заедно с един младеж, който отиде да се погрижи за конете; той не е дал такъв обет и съм сигурен, че ако изпратите да му занесат халба греяна бира, това ще прогони студа от костите му…

Готвачката измърмори нещо и побърза да влезе в кухнята.

— Е, любезни ми домакине — обърна се Примус към белобрадия съдържател, — как са леглата тук, на края на света? Имате ли дюшеци или поне сламеници? Има ли камини в стаите? Забелязвам освен това с нарастващо удоволствие, че пред камината има вана — по-късно ще се изкъпя, ако ви се намери казан гореща вода. Но имайте предвид, че няма да ви платя за нея повече от една сребърна монета.

Съдържателят погледна жена си и тя каза:

— Леглата ни са добри и ще накарам да напалят камината в спалнята за вас и вашия спътник.

Примус свали подгизналата си роба и я окачи над огъня до синята копринена рокля на звездата. След това се обърна и видя седналата до масата млада дама.

— И други гости ли имате? Добра среща, милейди, в това пагубно време. — Откъм конюшнята се чу шумен тропот. — Нещо май е разтревожило конете — угрижено отбеляза Примус.

— Сигурно гръмотевиците — отвърна жената на съдържателя.

— Сигурно — съгласи се Примус, но нещо друго привлече вниманието му. Отиде при звездата и се вгледа в очите й. — Вие… — Поколеба се, но след това продължи уверено: — Камъкът на баща ми е у вас. Властта над Бурелом е у вас.

Момичето го изгледа със сините си като небето очи.

— Ами поискайте ми го тогава, за да се отърва от това проклето нещо.

Жената на съдържателя побърза да дойде при масата и заяви категорично:

— Няма да позволя да безпокоите гостите ми, господине!

Погледът на Примус попадна върху ножовете на масата. Позна ги моментално: в хранилищата на Бурелом имаше избелели от времето свитъци, в които тези ножове бяха нарисувани и наименовани. Бяха стари, от Първата епоха на света.

Вратата на странноприемницата се отвори с гръм и трясък.

— Примус! — изкрещя Тристан. — Опитаха се да ме отровят!

Лорд Примус посегна за меча си, но в същия миг вещерската кралица грабна по-дългия нож и плавно и опитно го прокара през гърлото му…

За Тристан всичко се разви прекалено бързо, за да го проследи. Влезе, видя звездата и лорд Примус и съдържателя и странното му семейство — и в следващия миг кръвта на лорда бликаше като ален фонтан в светлината на огъня.

— Хванете го! — изкрещя жената с алената рокля. Хванете това келеме!

Били и готвачката се спуснаха към Тристан.

И тогава в странноприемницата нахлу еднорогът.

Тристан се хвърли встрани от пътя му. Еднорогът се изправи на задните си крака и запрати с копито готвачката във въздуха.

Били наведе глава и се втурна към еднорога, сякаш се канеше да го блъсне. Еднорогът също сведе глава и съдържателят намери злополучния си край.

— Тъпанари! — крещеше като бясна жената на съдържателя и напредваше към еднорога с двата ножа в ръце. Дясната й ръка беше изцапана с кръв, алена като роклята й.

Тристан се изправи на колене и пропълзя до камината. В лявата си ръка държеше бучката восък, единствения остатък от свещта, която го беше довела тук. Беше го стискал в шепа и той бе станал мек и податлив.

— Дано да се получи — каза на глас. Надяваше се дървото да е знаело какво говори.

Зад него еднорогът изцвили от болка. Тристан откъсна конец от жакета си и намачка восъка около него.

— Какво става? — попита звездата, беше допълзяла на колене до Тристан.

— Нямам представа — призна той.

Вещицата нададе вой; еднорогът беше пронизал рамото й с рога си и я беше вдигнал триумфално във въздуха, готов да я хвърли на земята и да я стъпче с тежките си копита. Но макар и ранена, вещицата се извърна и го прободе с кинжала в окото, вкара острието чак в мозъка му.

Звярът се строполи на дървения под на странноприемницата. От окото и муцуната му бликна кръв. Първо падна на колене, а след това се килна и животът го напусна. Петнистият му език се подаде покъртително от зейналата му уста.

Вещерската кралица се измъкна изпод него и се изправи, стиснала с една ръка раненото си рамо, а с другата кинжала.