Нийл Геймън - Звезден прах

Този ден едната старица се върна от гората с белка с прерязано гърло.

Остави я на прашната дъска за рязане и извади остър нож. Отряза лапичките и главата и с едната си мръсна ръка одра животинчето, сякаш събличаше пижамката на дете; пусна трупчето и попита с треперлив глас:

— Червата?

Най-дребната, най-старата и най-рошавата от трите старици, която се клатеше в люлеещия стол, отвърна:

— Може.

Първата старица вдигна белката и й разряза корема. Вътрешностите й се изсипаха на дъската, червенолилави като слива, лъскави като мокри скъпоценни камъни върху прашното дърво.

— Елате бързо! Елате бързо! — изписка старицата, разбута внимателно вътрешностите на белката с ножа и отново изписка.

Бабишкерата в люлеещия стол се изправи. (В огледалото мургавата жена се протегна и се надигна от дивана.) Последната старица, която беше навън, побърза да влезе и викна още от прага:

— Какво става?

(В огледалото трета млада жена се присъедини към другите две. Бюстът й беше малък и стегнат, очите й бяха тъмни.)

— Вижте. — Първата старица посочи с ножа. Очите им, безцветносиви от преклонната възраст, примижаха и се вгледаха в червата.

— Най-после — каза едната.

— Съвсем навреме — каза другата.

— И коя от нас ще иде да я намери? — попита третата.

Трите жени затвориха очи и три старчески ръце заровиха във вътрешностите на дъската. Една старческа шепа се отвори.

— Аз хванах бъбрек.

— Аз черен дроб.

Трета шепа се отвори. Шепата на най-старата Лилим.

— Аз хванах сърцето — триумфално изрече тя.

— С какво ще пътуваш?

— Със старата ни каручка, теглена, от каквото намеря по пътищата.

— Ще ти трябват доста годинки.

Най-старата кимна.

Най-младата, тази, която беше влязла в къщата последна, отиде мъчително бавно до високия разнебитен шкаф и се наведе. Измъкна от най-долното чекмедже ръждясала желязна кутия и я занесе на сестрите си. Кутията беше омотана с три върви, всяка завързана с различен възел. Трите старици развързаха всяка своя възел, после онази, която беше донесла кутията, я отвори.

На дъното блестеше нещо златно.

— Не е останало много — въздъхна най-младата Лилим, която беше стара още докато живееха под морето.

— Значи стана добре, че намерих нова, не съм ли права? — каза най-възрастната и пъхна разкривената си ръка в кутията. Нещото златно се опита да избяга, но тя го улови, трепкащо и сияйно, отвори уста, лапна го и го глътна.

(В огледалото трите жени я гледаха втренчено.) Центърът на нещата се разтресе и разклати. (От черното огледало вече гледаха две жени.) В къщата две старици наблюдаваха със смесица от завист и надежда високата красива жена с черна коса, черни очи и червени, червени устни.

— Леле, колко е мръсно тук — каза тя и отиде до леглото. До него имаше голяма дървена ракла, покрита с избелял гоблен. Тя махна гоблена, отвори раклата и започна да рови в нея.

— Ето я — каза и извади една алена рокля. Хвърли я на леглото и съблече парцалите, с които беше облечена, докато беше старица.

Двете й сестри бяха впили лаком поглед в младата й снага.

— Когато се върна с нейното сърце, ще има колкото си искаме години за всички ни — каза тя и огледа неодобрително косматите лица и хлътналите очи на сестрите си. Сложи си на китката кървавочервена гривна във формата на змия, захапала опашката си.

— Звезда — обади се една от сестрите.

— Звезда — повтори като ехо другата.

— Точно така — каза вещерската кралица и си сложи сребърна диадема. — Паднала звезда.

На поляната около езерото беше нощ, небето беше обсипано с безброй звезди.

Между листата на брястовете и в папратите святкаха и гаснеха светулки — като светлини на непознат далечен град. Видра се гмурна в потока, който се вливаше в езерото. Семейство белки дойде до водата и се напи. Съсел си намери лешник и загриза твърдата му черупка с острите си зъби не защото беше гладен, а защото беше омагьосан принц, който щеше да възвърне облика си, когато изяде Лешника на мъдростта. Въодушевлението му обаче го направи непредпазлив и той не видя сянката, която препречи лунната светлина. Сова го стисна с острите си нокти и отново се издигна в нощта.

Съселът изтърва лешника, той падна в потока и една сьомга го налапа. Совата пък излапа съсела на две хапки и от клюна й остана да стърчи само опашката — като връзка за обувки. Нещо сумтеше и пухтеше, докато се промъкваше през гъсталака — язовец, помисли си совата (самата тя омагьосана и с възможност да си възвърне истинския облик само ако изяде съсел или мишка, която е изяла Лешника на мъдростта), или мече.