Нийл Геймън - Звезден прах

— Тогава бях малка. Няма да те целуна, Тристан Торн.

— Щом не искаш да ме целунеш, поне ще се омъжиш ли за мен? — попита Тристан.

На хълма се възцари тишина. Само октомврийският вятър шепнеше. И след това се разнесе звънлив смях: най-красивото момиче на целите Британски острови се смееше доволно и весело.

— Да се омъжа за теб? — попита невярващо тя. — И защо да се омъжвам за теб, Тристан Торн? Какво можеш да ми дадеш ти?

— Какво мога да ти дам ли? Ще отида в Индия за теб, Виктория Форестър, и ще ти донеса бивни от слонове и перли, големи колкото палеца ти, и рубини като яйце на мушитрънче. Ще отида в Африка и ще ти донеса диаманти колкото топки за крикет. Ще открия извора на Нил и ще го кръстя на тебе. Ще отида в Америка — чак до Сан Франциско, за да копая злато, и ще се върна чак като се сдобия с теглото ти в злато. И като си дойда, ще го сложа в краката ти. Ще отпътувам за далечните северни земи, само да кажеш дума, и ще убия сто бели мечки, за да ти донеса кожите им.

— Беше доста добре, докато не стигна до белите мечки — каза Виктория Форестър. — Но тъй като си момче за всичко в магазин и син на фермер, няма да те целуна; нито пък ще се омъжа за тебе.

Очите на Тристан проблеснаха под лунната светлина.

— Ще отида в Китай заради теб и ще ти докарам огромна джонка, която ще отнема от царя на пиратите, натоварена догоре с изумруди, коприна и опиум. Ще отида в Австралия, на края на света, и ще ти донеса… Мм — Той разрови евтините книжлета в главата си, за да си спомни дали някой от техните герои е посещавал Австралия. — Кенгуру — каза накрая. — И опали. — Съвсем сигурен беше за опалите.

Виктория Форестър стисна ръката му.

— И какво ще правя с това кенгуру? Вече трябва да се прибирам, защото майка и татко ще се чудят защо съм се забавила и ще стигнат до някои напълно неоправдани изводи. Защото не съм те целунала, Тристан Торн.

— Целуни ме — примоли се той. — Ще направя, каквото кажеш, само ме целуни, ще изкатеря, която планина кажеш, ще премина, която река кажеш и ще прекося, която кажеш пустиня.

И описа с ръка кръг, като имаше предвид село Стената под краката им и нощното небе отгоре. В съзвездието Орион ниско над източния хоризонт една звезда проблесна, премигна и падна.

— За твоята целувка и обещанието за ръката ти ще ти донеса тази паднала звезда — заяви тържествено.

Потръпна. Палтото му беше тънко и беше очевидно, че няма да си получи целувката, което малко го озадачаваше. Многобройните герои от евтините книжлета никога нямаха проблем с целувките.

— Ами добре — каза Виктория. — Тогава ще те целуна.

— Какво? — попита Тристан.

— Когато ми донесеш тази паднала звезда. Същата, която падна току-що, не друга, тогава ще те целуна. А знае ли някой и още какво може да направя? Ето: няма нужда да ходиш нито в Австралия, нито в Африка, нито в Китай.

— Какво!

И тогава Виктория му се изсмя и си издърпа ръката, и тръгна надолу по склона към фермата на баща си. Тристан се затича да я догони.

— Сериозно ли?

— Точно толкова сериозно, колкото ти говориш глупости за рубини, злато и опиум — отвърна тя. — Какво все пак е опиум?

— Нещо, дето го слагат в сиропите за кашлица отговори Тристан. — Като евкалиптово масло.

— Нещо не ми звучи особено романтично. Както и да е, ти вече не трябваше ли да си тръгнал да търсиш моята паднала звезда? Падна ей там, на изток. — Виктория отново се разсмя. — Глупав хлапак. Бива те само да събираш списъци.

— Ами ако ти донеса падналата звезда? — наглед небрежно попита Тристан. — Какво ще ми дадеш? Целувка? Ръката си?

— Каквото пожелаеш — развеселено отвърна Виктория.

— Заклеваш ли се? — попита Тристан.

До фермата на Форестърови оставаха само стотина метра. В прозорците гореше жълтата и оранжева светлина на газени лампи.

— Разбира се — усмихна се Виктория. Пътят до фермата на Форестърови беше коларски, превърнат в дълбока кал от дъждовете и копитата на конете, от кравите, козите, овцете и кучетата. Тристан Торн падна на колене в калта, без да го е грижа нито за палтото му, нито за вълнените му панталони, и каза:

— Чудесно.

И тогава вятърът задуха от запад.

— Ще те оставя тук, господарка на сърцето ми, защото имам спешна работа на изток — каза Тристан Торн, изправи се, без да го е грижа за калта по коленете и палтото му, поклони се и свали бомбето си.

Виктория Форестър се разсмя на кльощавия помощник-магазинер и се смя дълго и доволно, и звънливият й смях го следваше надолу по склона и чак до дома.