Нийл Геймън - Звезден прах

Пазачите при пролуката спираха хората, а не котките; и Тристан, който тогава беше дванайсетгодишен, повече не видя синята котка. Беше неутешим. Баща му влезе в стаята му, приседна на ръба на леглото му и каза малко сърдито:

— Тя е по-щастлива от другата страна на стената. При своите. Стига си се измъчвал, момчето ми.

Майка му не каза нищо по въпроса, както всъщност не му казваше почти нищо по всички останали въпроси. Понякога Тристан забелязваше, че майка му го гледа напрегнато, сякаш се опитва да прочете по лицето му някаква тайна.

На другата сутрин, докато отиваха към селското училище, сестра му Луиза го подразни за котката, както го дразнеше за много други неща: за формата на ушите му например (дясното му ухо беше прилепнало към главата и беше почти остро, докато лявото не беше) и за глупостите, които казваше: веднъж, докато се прибираха от училище, й каза, че пухкавите бели облачета, струпали се на хоризонта по залез-слънце, били овце. Колкото и след това да й обясняваше, че просто са му заприличали на овце и че били пухкави и бели като овце, Луиза продължи да му се присмива и да го тормози като таласъм; по-лошото беше, че разказа и на другите деца и ги подучи да блеят тихичко „беее“ всеки път, когато Тристан минаваше покрай тях. Луиза си беше родена интригантка и сега само подскачаше в кръг около брат си.

Училището в селото беше добро и под опеката на директорката г-жа Чери Тристан Торн научи всичко за дробите и географската дължина и ширина; можеше на френски да поиска писалка от лелята на градинаря, а даже и писалка от собствената си леля; запомни наизуст всички крале и кралици на Англия от Уилям Завоевателя през 1066-а до Виктория през 1837-а. Научи се да чете и да пише на медна плоча. В селото рядко се отбиваха посетители, но от време на време минаваха амбулантни търговци и продаваха за по едно пени книжки за зловещи убийства, големи любови, мрачни дела и забележителни бягства. Повечето продаваха и нотни листа, по два за пени, и семействата ги купуваха и се събираха около пианото, за да пеят песни като „Узряла череша“ и „В градината на моя татко“.

И така, дните отминаваха и седмиците отминаваха, и годините също отминаваха. Когато стана на четиринайсет, чрез процеса осмоза, от мръсни вицове и прошепнати тайно мръснишки балади Тристан научи за секса. Когато стана на петнайсет, си счупи ръката, защото падна от ябълката пред къщата на г-н Томас Форестър: по-специално от ябълката пред прозореца на стаята на госпожица Виктория Форестър. За голямо свое съжаление зърна съвсем за кратко розовата омагьосваща фигура на Виктория, която беше на възрастта на сестра му и без никакво съмнение беше най-красивото момиче на сто мили околовръст.

Когато Виктория стана на седемнайсет, а и Тристан също, тя по всяка вероятност — Тристан беше убеден в това — беше най-красивото момиче на Британските острови. Ако някой тръгнеше да спори с него, Тристан щеше да отстоява мнението, че е най-красивото момиче в цялата Британска империя, ако не и в целия свят, и дори щеше да предизвика опонента си на ръкопашен бой. Щеше да е трудно обаче да се намери в Стената човек, който да спори с него: след Виктория Форестър се обръщаха много глави и по всяка вероятност тя беше разбила много сърца.

Описание: имаше сивите очи и сърцевидното лице на майка си и къдравата кестенява коса на баща си. Устните й бяха червени и съвършено оформени, а страните й се изчервяваха красиво, когато говореше, Кожата й беше бяла и много хубава. Когато стана на шестнайсет, се скара жестоко с майка си, защото си беше наумила, че иска да работи като сервитьорка в „Седмата сврака“.

— Говорих по този въпрос с господин Бромиос — каза на майка си — и той каза, че няма нищо против.

— Това, против което господин Бромиос има или няма нещо против, няма никакво значение — отговори майка й Бриджит, бивша Комфрей. — Това е извънредно неподходящо занимание за една млада дама.

Стената наблюдаваше битката на характерите с голямо любопитство и гадаеше за нейния изход, защото никой не се осмеляваше да скърши волята на Бриджит Форестър: според нейните съселяни езикът й можеше да вдигне мехури по боята на вратите на плевните и да обели кората на дъбовете. Нямаше човек в селото, който доброволно да желае да се опълчи на Бриджит Форестър, и се говореше, че е много по-вероятно стена да проходи, отколкото Бриджит Форестър да отстъпи в спор.

Виктория Форестър обаче също умееше да постига своето и когато всички останали средства се изчерпеха, а даже и ситуацията да не беше такава, отиваше при баща си, който отстъпваше пред всичките й искания. Но в този случай Виктория остана ужасно изненадана, защото баща й беше на едно мнение с майка й и каза, че работата в кръчмата „Седмата сврака“ не била за добре възпитана млада дама. След което Томас Форестър вирна брадичка и с това въпросът приключи.