Фридрих Герстекер: Златните кюлчета

След това им бе необходим може би още около час, за да претърсят изцяло изоставения кораб. Най-сетне капитанът даде заповед да развържат въжетата и отново да вдигнат ветрилата. Броени минути по-късно „Изегрим“ започна да се отдалечава от джонката.

„Изегрим“ продължи своя път към Батавия, а екипажът през целия ден си имаше достатъчно много работа, докато прибере и подреди товара от изоставената джонка. Напразни останаха опитите на моряците да разберат от помощник-щурмана какво бе видял всъщност в каютата на джонката и какво е правил там щурманът. Междувременно помощник-щурманът бе обмислил добре въпроса и бе стигнал до заключението, че за самия него би било много по-изгодно, ако даде на щурмана да разбере, че е забелязал нещичко и че, ако поиска, може да го каже на моряците. По този начин щеше да ги принуди двамата с капитана да разделят намереното злато и с него. Ако нещата се развиеха както обикновено и в подялбата вземеше участие целият екипаж, то всеки един нямаше да получи кой знае колко много злато. А изкопчеше ли една трета за себе си, това щеше да е къде-къде повече. Ето защо още същата вечер той доста ясно каза на щурмана, че знае съвсем точно какво друго е имало на борда на джонката… освен шаховете и сандъците с чай. Но щурманът се престори, че не разбира нито дума. А когато най-сетне помощник-щурманът, ядосан от поведението му, упорито взе да твърди, че под чувала от кафе бил видял едно златно кюлче, той му се изсмя в лицето и каза, че много съжалявал, загдето бил попречил на помощника си да вдигне стария чувал, тъй като в такъв случай щели може би да намерят нещо страшно скъпоценно, което сега се носело по морето на борда на джонката.

Помощник-щурманът разбра, че от този тип не можеше нищо да се изкопчи. Но той бе твърдо решен да не губи своя дял от златото и още същата вечер щурманът добре видя, че Майер разговаря с един моряк. И тъй в крайна сметка цялата работа все пак можеше да се провали. Ако в открито море моряците не биваше да предприемат нищо, което би могло да се сметне за бунт и за което още в първото пристанище щяха да бъдат тежко наказани, бе необходимо само да направят донесение в най-близкото пристанище и всичко щеше да излезе на бял свят. Още същата вечер щурманът има продължителен разговор с капитана за предотвратяването на тази опасност. И планът, който скроиха двамата мъже, имаше за цел да ги отведе заедно със златото им на безопасно място, без да се налага да го бранят срещу когото и да било.

Междувременно всичко на борда следваше своя нормален и спокоен ход. Капитанът заедно с щурмана определяше курса на кораба и както обикновено нанасяше върху картата изминатото разстояние. В действителност обаче капитанът насочи курса повече на югозапад, за да се озоват в близост до свободното пристанище на Сингапур. Той бе нанесъл на картата на помощник-щурмана далеч по-голямо разстояние от онова, което всъщност бяха преплавали дотогава. Знаеше много добре, че по този начин най-лесно можеше да го заблуди.

И тъй според картата те се намираха вече съвсем близо до остров Банка, който, както каза Майер, щели да достигнат още преди обед на следващия ден. В действителност обаче се приближаваха все повече до южния нос на Малака, а там с помощта на щурмана капитанът се надяваше да отнесе на сигурно място златните кюлчета.

Вече се бе свечерило, когато той нареди на помощник-щурмана да строи малко поучудения екипаж и каза на моряците, че междувременно бил изчислил стойността на товара, взет от изоставената джонка, но имал право да го разпредели между тях едва когато се върнели в родината си. Но скоро щели да пристигнат в пристанището на Батавия, където смятал да даде няколко свободни дни на екипажа си, а тъй като през цялото време моряците били работили усърдно и се държали прилично, на него сега много му се искало да им брои на ръка известна предплата, която по-късно щяла да се приспадне от техния дял, а пък тази вечер им разрешавал безплатно пиене. Времето било спокойно, нямало защо да се страхуват от някаква опасност и затова нека поне веднъж прекарали една весела вечер.

Рядко морякът в открито море може да получи по-добра новина от тази. А когато капитанът нареди на щурмана да изплати на всеки от тях по двадесет испански долара от намереното на джонката чувалче, като помощник-щурманът получи четиридесет, и щом после даде на готвача заповед да изнесе на палубата ром и захар, радостта на екипажа не знаеше граници. Изобщо моряците живеят ден за ден и ето защо екипажът на „Изегрим“ в момента не мислеше повече за това, което може би капитанът искаше да задържи за себе си. За тази работа имаше време и по-късно, а сега съществуваха всички изгледи да прекарат весело няколко дни в пристанището с пълен джоб с пари. А пък тази нощ ги очакваше греян ром — можеха ли да желаят нещо повече?