Фридрих Герстекер - Заседналият кораб

Изглежда, трясъкът на експлозията изтръгна даже ранения от неговия унес. За пръв път той отвори очи и се огледа объркано.

— Каютата гори! — извика в този миг боцманът.

Раненият понечи да каже нещо, но през отворената му уста не излезе нито звук. Той повдигна леко ръка, а после отново се отпусна неподвижно било от изтощение или защото пак изгуби съзнание.

Но в този момент нещо друго прикова вниманието на хората. Нейде от долните помещения проехтя безумен разкъсващ нервите рев на ужас.

— Това е онзи мерзавец, който е запалил барута! — извика щурманът и се втурна със скокове към горната палуба и с първия попаднал в ръцете му предмет разби дебелото стъкло на палубния люк, за да открие път поне за дима от каютите. Това наистина помогна. През отвора, който барутът сам бе пробил в кораба, през горния люк и вратата димът устремно заизлиза на открито, но това не беше вече само барутен дим, защото вероятно долу се беше подпалила и разхвърляната наоколо слама от сандъците с вино и след белезникавия барутен дим последва гъст черен пушек.

Все по-пронизителни ставаха крясъците на сполетения от ужасната си участ човек и щурманът, след като разбра, че отгоре няма да успее да влезе в помещенията, и най-малкото, че нищо не можеше да се различи от това, което става вътре, а и основателно се опасяваше, че при тази тъмнина самият той ще падне някъде, изведнъж се сети за изкъртените от тях дъски на средната палуба и извика на двама от своите хора да го последват.

Тук димът не беше толкова непоносим, тъй като въздушното течение го носеше повече нагоре, и насочвани от безумните крясъци на затворения във вътрешността на кораба човек, те се запромъкваха навътре с фенери в ръка. Но не стигнаха далеч, само успяха да различат, че там долу експлозията беше разхвърляла сандъците един през друг и няколко греди от тавана бяха паднали… в този миг лумнаха ярки силни пламъци… последва още един неистов крясък, а после в злокобното помещение се възцари мъртвешка тишина. Долавяше се само пропукването на горящата слама и дърво.

На моряците едва им остана време самите те да се върнат, за да не бъдат задушени от горещината и дима, а и вече беше крайно време да напуснат кораба.

Междувременно боцманът беше вече проверил дали някое от падащите наоколо дървени парчета не бе разбило или зле повредило тяхната лодка, тъй че да не могат да рискуват да излязат с нея в морето. Но за щастие тя се намираше до левия борд на кораба, докато експлозията бе станала откъм десния му борд, беше разкъсала само онази страна, а в същата посока бяха летели и отломките.

Веднага щом се озоваха на палубата, всички заедно се заловиха да пренесат ранения в лодката, а после да спасят каквото могат от стоките, които за щастие бяха вече изнесли горе. За тази цел двамина от хората преместиха лодката напред към носа на кораба, където огънят все още нямаше да им пречи, и товаренето потръгна бързо и безпрепятствено.

И действително, изглежда, огънят отначало не напредваше тъй бързо, понеже все още го задушаваше димът, причиняван от големите количества слама в трюма, а също така нямаше защо да се страхуват, че заседналият върху коралите кораб можеше да потъне под краката им. Със самия кораб нямате какво повече да се церемонят, тъй като вече нямаше възможност да бъде спасен. Ето защо там, където стоеше лодката им, само за секунди изпотрошиха и махнаха горната част на фалшборда, така наречения monkeyrailing 12 12 Monkeyrailing (англ.) — буквално „маймунски релинг“. — Б.пр. , и избиха една от подпорите на релинга, та по този начин почти да изравнят вече откритата палуба на дълбоко затъналия кораб с борда на тяхната лодка, тъй че бе необходимо само да избутат в нея сандъците и другите предмети след което хората нахвърляха вътре и каквото можаха набързо да докопат и да спасят от брасите в другите части на такелажа.

Но огнената стихия, завладяла вече кораба, не им остави много време за тази работа. Пламъците, които подпомагаха действията им със светлината си, бяха обхванали насмоления такелаж и мигновено се пренесоха от бизана на главната мачта и щом катранът разтече, те светкавично се втурнаха нагоре по вантите и фордуните, пропълзяха напред чак до фокмачтата. След това първите прегорени фордуни започнаха да падат отгоре и когато се удареха в палубата, пръскаха искри далеч наоколо. Не само над бака започнаха да тлеят навитите на руло въжета, ами дим забълва и от форпика, тъй като и огънят от средната палуба се беше разпространил бързо.