Фридрих Герстекер - Заседналият кораб

— А теб какво те засяга — рече той със смръщени вежди, — докъде е потънал корабът във водата и какъв е товарът му, а? Не ти ли казах, че сме взели само баласт?

— Ти за това не си блъскай много главата, момчето ми — засмя се щурманът, който не изглеждаше настроен да обръща внимание на каквито и да било възражения от страна на този човек, — ами я преди всичко ми кажи къде са вашите корабни документи… или капитанът ги е взел със себе си?

— Проклет да е капитанът! — изскърца със зъби непознатият и като се опря с юмрук на масата, се надигна от мястото си. — Да не сте пирати, дето превземат чуждите кораби на абордаж и после се разпореждат на тях, като че са техни собственици?

— И това не сме — отговори щурманът, — ние сме честни моряци, но ще ти кажа нещо, приятелю, тази история ми се струва подозрителна. Как така целият екипаж се е спасил в лодките, а теб са те оставили тук съвсем сам като собственик на кораба? Защо не вземеш просто да си признаеш истината, а на всичко отгоре се преструваш, сякаш изобщо не си чакал тук някой друг кораб, който да те качи на борда си и да те отведе сред хора?

— А кой ти каза, че пак искам да съм сред хора? — отвърна чудакът и изпълненият му със злоба и омраза поглед прониза моряка.

— Е, бога ми, и тая не е малка — засмя се щурманът гръмко, — но хайде, Джон, не бива да се бавим повече с този тип. Вече се стъмва, нека видим преди всичко дали докато е още светло, няма да намерим поне дневника на кораба.

— Мистър Браун — каза боцманът, чиято глава отново се показа на вратата, — на този борд са ставали съмнителни неща! По палубата има много следи от кръв, вярно, че са малко поизчистени, но не са заличени напълно.

— Аха, момчето ми… значи ненапразно ми мина подобна мисъл през главата! Ами какво е положението с водата, боцмане?

— В трюма има вода, но корабът е заседнал върху корали и не може да потъне.

— Е добре, тогава я ми помогни да претърсим каютите — и е тези думи, отлично запознат с разположението на помещенията в подобни кораби, той се накани да се отправи към вратата, която би трябвало да води към капитанската каюта, когато досегашният обитател на кораба скочи на крака, изрева от гняв, хвърли се между него и вратата и в същия миг светкавично измъкна от пояса си или кой знае откъде един от обикновените корабни пистолети и го насочи към щурмана. Но това беше само за миг. Още при първото бързо движение на този зловещ особняк боцманът беше грабнал един от облегнатите до вратата дървени пръти и понеже ниската каюта не му позволяваше да замахне с него за удар, той го хвана с две ръце и мигновено го хвърли като харпун с такава сила към негодника, че той залитна назад. Наистина, докато падаше, той все пак успя да натисне спусъка на пистолета, обаче куршумът се заби в гредата на тавана. В същия миг Джон го притисна с коляно в гърдите и изтръгна оръжието от ръката му.

Последва кратко боричкане. Но въпреки че съмнителният субект показа почти великанска сила и като бесен се опитваше и със зъби да се докопа до нападателите си, все пак не можеше да се мери с тримата яки мъже, а когато и другите двама моряци от „Бетси Ан“ се втурнаха в каютата, привлечени от изстрела, той бе вече безпомощен и обезвреден в ръцете на противниците си.

Джобовете на моряците винаги са пълни с къси въженца и върви, тъй че само след две-три минути те здраво вързаха загадъчния тип, чието поведение никой от тях все още не можеше да си обясни, и поне за момента го обезвредиха. Изобщо нямаха намерение да му причиняват каквото и да било зло, той просто не биваше да им пречи.

В каютата бе настъпил пълен безпорядък. Докато се боричкаха, от здраво завинтената за пода маса бяха съборили на земята бутилки и чаши, а столовете лежаха прекатурени наоколо. Междувременно почти се беше стъмнило и тъй като слънцето бе потънало зад хоризонта, през палубния люк се процеждаше все още само слаба сумрачна светлина. Запалиха намерените вече корабни фенери и след като щурманът остави един от хората си да пази пленника, самият той реши да се залови с претърсването на капитанската каюта, за да може да получи от дневниците сведения ако не за сегашното състояние на кораба, то със сигурност поне за някои други подробности, свързани с неговата участ.

Вратата й беше заключена, обаче те нямаха кой знае колко време да търсят ключа, който пленникът в никакъв случай не би им дал доброволно. Ето защо и в този случай дървеният прът трябваше да са притече на помощ и след няколко удара иначе добре и здраво изработената месингова брава отстъпи.