Фридрих Герстекер - Лодкарят от Илинойс

При това не преставаше да клати глава и да се чуди, че едно толкова бяло момиче е причислявано към негрите и че може да бъде изтезавано по такъв начин. Междувременно Джек не бездействуваше, а доколкото бе възможно по-безшумно, с помощта на един от своите другари, повдигна първо от едната страна полупотопеното кану, за да го изпразни наполовина от водата, а после изчерпи остатъка с един съд. Разбира се, че всичко това нямаше как да стане без никакъв шум, обаче лодката, която в момента се намираше пред тях, беше на твърде голямо разстояние, за да могат да забележат какво се вършеше тук. Скоро малкият плавателен съд отново лежеше върху водата сигурно и леко.

В този момент тежката товарна лодка се приближаваше към един от често срещаните острови по Мисисипи и понеже при високото ниво на водата беше без значение от коя страна ще минат, старият Поулридж реши да избере страната, на която островът хвърляше сянка. Луната се бе спуснала вече доста ниско и под закрилата на дърветата в крайна сметка не беше невъзможно кануто да се измъкне щастливо. Междувременно той запозна хората си с бягството, планирано от техния другар, и Бил се закле, че нищо на света не би му направило по-голямо удоволствие от това да тръгне заедно с него. Ала кануто беше твърде малко за тази цел, а и Стария го попита дали смята, че той самичък би могъл да води тежката лодка надолу по реката.

— Достатъчно е — изръмжа той, — че разрешавам на тази луда глава да тръгне, а вие останалите можете само да паднете на колене и да благодарите на бога, че не е необходимо да участвувате в тази щуротия. Хич няма да се учудя, ако след няколко дни прочетем в Ню Орлиънс, че са заловили някакъв аболиционист заедно с една избягала негърка и са ги обесили за назидание на останалите. А сега изчезвай, Джек, или поне си стой при лодката и се погрижи пътничката ти да бъде готова. А вие, останалите, да си държите устата затворена. Никой от вас не е виждал нищо!

— Би трябвало да ни мислиш за ужасни тъпаци, за да ни напомняш подобно нещо! — измърмори Бил. — Желая ти успех, стари приятелю, дръж се храбро! Един срещу петима не е чак толкова страшно, а и ти си тъкмо човекът, който може да им даде да се разберат.

Джек подаде поред ръка на всички свои другари и всеки от тях му каза по няколко добри думи, макар и понякога примесени с ужасна ругатня. Цялата тази история допадаше твърде много на техните характери, свикнали на волен, изпълнен с приключения живот, тъй че той можеше да бъде напълно сигурен в искрените им симпатии към него.

Междувременно Стария се завърна в каютата и не успя да потисне едно възклицание на удивление, когато жена му приближи до него вече преоблеченото момиче. Той едва успя да разпознае избягалата робиня в една от тъмните рокли на жена си и с американско боне на главата, което засенчваше лицето й, макар и да не го скриваше напълно.

— Дете мое — каза той съвсем смаян, — сигурен съм, че онзи, който те види в тези одежди и все пак заподозре, че в жилите ти тече негърска кръв, не ще да е обикновен човек и ще има по-остър поглед от стария Поулридж. Ако момчето успее да те изведе от тази околност, после наистина всичко би могло да мине съвсем добре. А къде е Джек? Ама че дявол момче, ако бях на неговите години, кой знае как щях да постъпя и аз самият. Ама такива хлапета, голи като пушка, с имущество, което може да се побере само в джоба на жилетката им, са винаги като сух барут — избухват при най-малката искра… Е. момчето ми, ето ти твоята дама — обърна се той към току-що влезлия Джек, — тя е едно по-младо копие на мисис Бетси Поулридж, а сега хайде, дим да те няма! Ей там пред нас е островът. Взе ли си одеялото?

— Всичко е наред, сър!

— Тъй… а ето ти и парите, дето си спечелил при мен… има няколко долара повече, понеже съм ги изчислил до края на месеца. Ако те обесят, ще си ги взема от твоя старец… добре де… карабината ти в ред ли е?

— Напълно, имам и достатъчно куршуми, а също и парче олово, за да си отлея нови, ако тези не ми стигнат.

— А как е барутницата?

— Пълна.

— Е, тогава бог да те закриля, дръж се храбро и сбогом… трябва да се кача на палубата.

Той здравата стисна ръката на младежа и се накани да излезе от каютата, но внезапно се спря, размисли нещо за секунда-две, обърна се и подаде ръка и на момичето. Та тя бе само една презряна негърка и на него не му беше тъй лесно да превъзмогне предразсъдъка, пуснал корени даже и в сърцата на североамериканците. Но тя изглеждаше досущ като бяла жена, а той се сети и за разкървавения гръб на нещастното създание, тъй че пое ръката на момичето и сърдечно я разтърси.