Тери Гудкайнд - Призраци

Зед, Натан и Ан започнаха да замерят разярения звяр с всички видове магия, за които се сетиха: мрежи от дъгообразна сила, които можеха да прережат и камък, силно концентрирана енергия, готова да огъне и желязо, градушка от сбит на топчета въздух, достатъчно твърди, че да пробият кокал. Нищо не помагаше. Или силата им не оказваше никакво влияние на съществото, или то успяваше да отблъсне или избегне набезите, като изчезваше от полезрението за малко, за да се появи веднага, щом опасността отмине.

Чудовището фиксира целта си и се хвърли към Ричард, който се метна встрани да избегне атаката и пак посегна с ножа си да разпори козината на звяра, като този път засегна ръката му. Ничи знаеше, че и това няма да донесе резултат.

Докато останалите крещяха напътствия, опитвайки се да намерят начин да унищожат заплахата, Кара, разкъсвана между порива да помогне на Ричард и това да следва съветите, които й даваха, се обърна и погледна Ничи.

— Какво правиш?

— Би ли вдигнала този свещник? — помоли я вместо отговор Ничи, тъй като нямаше време за обяснения.

Кара хвърли поглед през рамо. Въпросният свещник беше от тежко ковано желязо, в него бяха поставени двайсет и четири свещи, нито една от които запалена.

— Добре.

— Използвай го като копие и избутай чудовището към прозореца.

— И какво ще постигнем?

Звярът скочи към Ричард и се опита да го обгърне с ръце.

Ричард се извъртя и успя да стовари тежък ритник върху главата му, но единственият резултат бе, че съществото залитна на една страна.

— Просто го направи. Избутай го. И гледай другите да стоят на разстояние.

— Мислиш, че ако го пробода със свещника, ще му попреча да нападне ли?

— Не. То се учи. Това ще бъде ново за него. Просто го изтикай. Така ще се обърка, най-малкото ще се сепне. Щом го избуташ, хвърли свещника върху него и изчезвай оттам.

Стиснала устни и обезумяла от ярост, Кара се поколеба само секунда. Знаеше, че нерешителността може само да вреди. Сграбчи тежкия свещник с две ръце и го вдигна с неистово усилие. Свещите изпопадаха от гнездата си и се изтърколиха по каменния под. Ничи прецени, че желязната стойка е достатъчно тежка. Надяваше се Кара да е достатъчно силна, че да я издържи. Относно силата на характера й нямаше никакво съмнение.

Но Ничи не разполагаше с повече време, за да мисли за Кара. Изтласка я от съзнанието си и като изпружи ръце, посегна към кървавото изображение на Милостта под краката си. Разсея съмненията и страховете си, както бе правила безброй пъти преди това, и потопи мисълта си в сърцевината на своя Хан, дълбоко в съществото й. Този път, над Милостта, имаше чувството, че е попаднала в ледено езеро от сила.

Без да обръща внимание на съдбата, на която се обричаше, тя извърна длани нагоре и използва това ледено езеро от сила вътре в нея, за да започне да връща верификационната мрежа обратно към индукционната й точка. Попаднала под въздействието на Милостта, Ничи се съсредоточи върху мисловния образ на премахването на балансиращите парчета вътре в заклинанието, които запазваха формата и инертността му. Съвсем съзнателно, след като веднъж бе изложила на показ вътрешното поле, видимо само за нейните очи, тя използва двете страни на дарбата си, за да свърже противоположните елементи.

Миг по-късно зелените линии пак започнаха да се извиват нагоре като лакома лоза от светлина. За броени секунди плетеницата от нишки се издигна на височината на хълбоците.

Кара се хвърли към чудовището и го блъсна. Нанесе няколко мощни удара с желязното си оръжие и съществото отстъпи назад. При всяка следваща крачка, която то правеше, Кара незабавно го мушваше пак и пак, за да го принуди да се оттегли още по-назад. Ничи се оказа права — съществото реагира предпазливо на неочаквания характер на нападението.

Надяваше се Кара да успее да го изтика не само достатъчно надалеч, но и навреме.

Нощното небе бе прорязано от светкавици, които озариха стената, заета от прозорци с дебело стъкло. В сравнение с природните стихии, газените лампи бяха толкова слабички, че изглеждаха едва ли не безполезни. Ослепителната светлина, последвана от тъмнина затрудняваше видимостта.

Докато сияйните зеленикави нишки, отразяващи вътрешната структура на заклинание, създадено преди хиляди години, се увиваха около нея, вътрешната форма на заклинанието се задейства наново, като този път премина през нея далеч по-бързо. Ничи се оказа не напълно подготвена. Изведнъж най-неочаквано й причерня пред очите и тя не виждаше нищо. С усилие си пое дъх, докато все още можеше.