Тери Гудкайнд - Призраци

Появи се зад Зед, откъм сенките, където тя го бе забелязала за пръв път. Ничи бе единствената, която съзнаваше, че това същество намира убежище другаде. Никога досега не го бе виждала да се промъква и да напуска света на мъртвите по собствено желание, но знаеше, че именно по този начин е успявало да проследи Ричард на огромни разстояния. Знаеше още и че независимо от приеманата форма, то няма да се примири, докато не сполучи да се докопа до Ричард.

Ричард забеляза атакуващия звяр преди другите и извика на Зед, който стоеше точно на пътя на неистовото нападение. Зед пресече пътя му, като сгъсти въздуха до непробиваем щит и по този начин отклони траекторията на звяра. Ричард използва паузата, за да контраатакува. Но преди ножът му да е намерил плътта на врага, звярът за пореден път се изпари, за да се завърне секунда по-късно, но вече от другата страна на острието на Ричард.

На пръв поглед изглеждаше, че зловещата твар си играе с Ричард, но Ничи знаеше, че не става въпрос за игра. Съществото просто изпробваше различни тактики, за да се добере до преследвания обект. Дори привидно яростното му ръмжене бе просто тактически ход на лишеното му от душа тяло, който имаше за цел да всее страх у противника и да осигури възможност за атака. Вкарването на чувства в това тяло би довело до ограничения. Ето защо Сестрите на мрака бяха предпочели да го лишат от тях. На практика звярът не беше способен да изпитва гняв. Той просто преследваше упорито жертвата си.

Ан и Натан изпратиха в пространството поток от сила, съсредоточена в хиляди миниатюрни, твърди като камък смъртоносни иглички, които спокойно биха могли да пробият козината и на бизон, но преди да се врежат в съществото, то пак така неусетно избегна атаката, като потъна в сенките, за да се появи миг по-късно на друго място.

Ничи осъзна, че никой от тях няма да може да се справи с това създание.

Докато се мъчеше да възстанови силите си, тя се надигна от пода и се огледа за Кара. Залепена до стената, Морещицата изглеждаше замаяна и явно не можеше да дойде на себе си. Ничи притисна пръсти до слепоочията й и пусна магическа нишка, за да й помогне да се окопити и да възстанови силите й. Щом Кара внезапно се опита да стане, Ничи я сграбчи за кожените дрехи.

— Чуй ме — подхвана Ничи, — ако искаш да спасиш Ричард, ще трябва да ме чуеш. Няма начин да спреш това същество.

Кара не беше от хората, склонни да се вслушват в чуждо мнение, особено ако то касаеше сигурността на Ричард, така че съзряла непосредствената опасност, тя незабавно скочи на крака. Докато звярът се завърташе, за да вземе Ричард на мушката, Кара се хвърли към него, пъхна се между краката му и го повали на земята. Преди то да се окопити, тя се метна на гърба му, сякаш яхваше див жребец, и заби Агиела си в тила му. Ударът й би бил смъртоносен за човешко същество. Щом звярът се вдигна на задните си крака, тя премести оръжието си при гръкляна му.

Със здравата си ръка съществото докопа Агиела й и го изтръгна от хватката й без никакво усилие. Кара успя да реагира навреме и да си го върне почти веднага, но това й костваше удар, който я запрати директно на пода.

Докато всички в помещението отстъпваха от съществото, като се стараеха да стоят максимално далеч от смъртоносните му лапи, то отметна глава назад и изръмжа. Оглушителният звук принуди всички да запушат уши. Отвън блесна светкавица, през тъмната стая пробягаха ослепителни искри и смутени сенки, които затрудниха видимостта.

Зед, Натан и Ан издигнаха щитове от сгъстен въздух и ги използваха, за да изтикат противника назад, но звярът успя да преодолее всички прегради, след което погна тримата, за да не му се пречкат на пътя.

Ничи разбираше, че тримата магьосници са безсилни пред такъв противник, че силата им е недостатъчна, за да го сломи. Подозираше, че Ричард също не би се справил.

Докато другите продължаваха да се борят с всички сили и средства, Ничи пак сграбчи Кара за кожените дрехи и я придърпа към себе си.

— Готова ли си да правиш каквото ти кажа? Или искаш Ричард да умре?

Задъхана от усилието, Кара бе готова да бълва огън и жупел, но се съобрази с думите на Ничи.

— Какво искаш от мен?

— Да си готова да ми помогнеш. Да направиш точно онова, което те помоля.

След като получи съгласието на Морещицата, Ничи се изкатери обратно на масата. С единия си крак стъпи точно в центъра на Милостта, начертана със собствената й кръв, а другия остави извън външния кръг.