Тери Гудкайнд - Призраци

Половината от лявото ухо на офицера липсваше. Раната отдавна се бе затворила в подутина, която привличаше почти неустоимо погледа. Но който се загледаше в него твърде дълго, нерядко сам губеше ухото си.

— Останали са без защитници — обади се друг офицер.

— Сигурен съм, че горе има хора с дарбата — каза Джаганг, — но не би трябвало да представляват препятствие за нас.

— Според докладите на съгледвачите и шпионите ни пътят нагоре се стеснява и масирана атака би била невъзможна. Освен това има и подвижен мост. Струва ми се почти невъзможно хем да мъкнем нагоре строителни материали и да се отбраняваме, хем да се опитваме да построим мост над пропастта.

Колкото до голямата порта към вътрешния път към билото на платото — тя е затворена. Никой на таи надежди, че може да бъде разбита. Издържала е хиляди години на всякакви нападения. Освен това според сведенията на нашите магьосници силата на всеки, роден с дарбата, който не е на тяхна страна, отслабва в близост до двореца.

Джаганг се засмя.

— Имам някои идеи.

Мъжът с половин ухо сведе глава.

— Да, Ваше превъзходителство.

Докато Джаганг и офицерите му разговаряха, Калан забеляза малка група мъже в далечината, които препускаха с бясна скорост през полето. Идваха отзад, от юг. На всеки контролен пункт забавяха скоростта и да спираха, разменяха по някоя дума с постовете, после продължаваха напред.

Джаганг също бе забелязал конниците. Разговорът му с офицерите се прекъсна и скоро всички обърнаха поглед заедно с императора към конниците, които достигнаха вътрешните отбранителни обръчи и скочиха от седлата сред облак прах. Застанаха пред последния стоманен обръч от стражи, в очакване на разрешение да влязат в императорските покои.

Щом Джаганг даде сигнал, мъжете бяха пропуснати да минат. Приближиха се с енергична крачка въпреки уморения си вид. Водачът им беше жилав мъж, по-възрастен, с твърд поглед в тъмните си очи.

— Е, добре — каза Джаганг, — какво толкова спешно има?

— Ваше превъзходителство, получихме сведения, че са били атакувани градове в Стария свят.

— Нима? — въздъхна припряно Джаганг. — Това са онези метежници от Алтур’Ранг. Все още ли не са победени?

— Не, Ваше превъзходителство, не хората от Алтур’Ранг — макар че и те създават проблеми под водачеството на едного с прозвище Ковача. Тук става въпрос за прекалено много нападения, за да е дело само на метежниците.

Джаганг изгледа подозрително мъжа.

— Кои места са атакувани?

Мъжът измъкна някакъв свитък изпод прашната си риза.

— Това е списъкът, който сме съставили досега.

— Досега ли? — попита Джаганг, повдигнал вежди, докато развиваше свитъка.

— Да, Ваше превъзходителство. По наша информация вълна от разрушения помита Стария свят.

Джаганг прегледа дългия списък с места, изредени върху свитъка. Калан опита скришом да хвърли поглед върху доклада. Видя две колони с изредените имена на малки и големи градове. На свитъка имаше може би трийсет и пет или четирийсет имена.

— Не разбирам за какво помитане става въпрос — изрева Джаганг. — Та това са само хаотично разхвърляни. Не виждам да са разположени на някаква линия или в близост едно до друго, или в една и съща област на Стария свят. Разпръснати са навсякъде.

Мъжът се прокашля.

— Да, ваше превъзходителство. Такива са сведенията.

— Сигурно данните са преувеличени. — За да подсили думите си, Джаганг тикна дебелия си пръст в листа. Сребърните му пръстени блестяха на всеки пръст. — Ето например Така-Мар. Така-Мар да е бил атакуван? Не ще да е било особено ефективно недоволна шайка глупаци да нападат подобно място. Там има военни части. Това е разпределителният щаб за продоволствените кервани. Мястото е под мощна охрана. Има дори братя от Братството на ордена, които отговарят за града. Те не биха допуснали някаква сбирщина от бунтовници да постигне своето в Така-Мар. най-вероятно сведенията са преувеличени от пъзльовци, които се боят и от сянката си.

Мъжът наведе извинително глава.

— Ваше превъзходителство, Така-Мар беше едно от местата, които видях със собствените си очи.

— Е, и? — изкрещя Джаганг. — Какво точно видя? Хайде, говори!

— Покрай пътищата, които извеждат от града във всички посоки, са набити безброй колове, на които са набучени овъглени черепи — започна мъжът.

— Колко черепа? — Джаганг махна презрително с ръка. — Десетки? Сто?

— Ваше превъзходителство, безчет са, когато стигнах до няколко хиляди, спрях да броя. Градът вече не съществува.