Тери Гудкайнд - Призраци

— Ричард — разпери ръце Зед, — Калан може да е повярвала, че ги призовава, но мога да те уверя, че това е изключително сложно нещо. Освен това, ако Хармониите бяха освободени в нашия свят, щяхме да разберем. Така че по този въпрос можеш да бъдеш спокоен. Хармониите не са на свобода.

— Вече не са, вярно е — отвърна с мрачна категоричност Ричард, — защото аз ги прогоних обратно в отвъдния свят. Но Калан бе твърдо убедена, че като ги пусна в нашия свят, постави началото на унищожението на магията — каскадния ефект, както ти сам се изрази преди време.

Думите му свариха Зед неподготвен.

— Каскадният ефект… това може да си го чул само от мен. Ричард кимна, отдаден на спомените си.

— Калан се опита да ме убеди, че магията е белязана от присъствието на Хармониите и че прогонването им обратно в света на отвъдното не би могло да сложи край на това. Така и нямах възможност да разбера дали беше права или не. Е, вече се уверих. — Посочи към ужасяващото място пред Ничи — източникът на болката й, на агонията, на края й. — Ето го доказателството. Не Хармониите, а проблемите, съпътстващи присъствието им: заразяването на магията. Тази зараза плъзна по света. Тя изсмука силата на тази магия. Зарази лавинното заклинание и ще убие Ничи, ако не я измъкнем оттам.

В стаята притъмня още повече. Ничи едва виждаше през пелената на болката. Въпреки това успяваше да различи зловещите очи зад Ричард, скрити в сенките, които наблюдаваха зорко и чакаха. Тя бе единствената, която ги виждаше, която знаеше, че са притаени там, в призрачната ивица между двата свята.

Ричард изобщо нямаше да разбере откъде му е дошло. Ничи нямаше как да го предупреди. Усети как по бузата й се изтърколва още една сълза. Ричард, забелязал как сълзата се откъсва от брадичката й, се надвеси по-близо. С мълчалива упоритост проследи с пръст основните линии, поддържащите свръзки и основната схема на символа.

— Би трябвало да е възможно — настоя той.

Ан се огледа, но не каза нищо. Натан също наблюдаваше мълчаливо.

Зед запретна ръкавите върху кокалестите си ръце.

— Ричард, невъзможно е да затвориш традиционна верификационна мрежа, камо ли такава като тази.

— Напротив, не е невъзможно — сопна се Ричард. — Ето, погледни тук. най-напред трябва да се прекъсне тази линия.

— Да му се не види, момче, как да го направя! Заклинанието се предпазва само. Тази мрежа се захранва както от Субстрактивна, така и от Адитивна магия. Разполага с полета, изградени и от двете.

Ричард се втренчи в аленото лице на дядо си, после пак се съсредоточи върху плетеницата от линии. Вдигна глава към Ничи и внимателно пъхна ръка между нишките, докато докосна черната рокля на Ничи.

— Няма да позволя да те загубя — прошепна й. Това бяха най-милите думи, които бе чувала в живота си, макар да знаеше, че той няма как да изпълни обещанието си.

Щом пръстите му докоснаха роклята й, двуизмерните форми станаха триизмерни и заприличаха повече на трънак, отколкото на заклинание.

Ничи имаше чувството, че той я прободе с остър нож. С усилие остана в съзнание. Съсредоточи се върху искрящите в тъмното очи. Трябваше да намери начин да предупреди Ричард.

Ръката му трепна. Той внимателно я издърпа обратно. Изображението отново стана двуизмерно.

Ако можеше да диша, Ничи би въздъхнала с облекчение.

— Видяхте ли това? — попита той.

— Определено — кимна Зед. Ричард го изгледа през рамо.

— Така ли би трябвало да стане? — Не.

— И аз така предполагах. Би трябвало да е инертно, но биологичната променлива, която го заразява, е променила характера на заклинанието гостоприемник.

Зед потъна в размисъл и на лицето му се изписа загриженост.

— На мен ми се вижда доста очевидно, че това, което се случва, променя начина на действие на заклинанието.

— Още по-лошо — кимна Ричард. — Става въпрос за произволна променлива. Заразата, причинена от присъствието на Хармониите в този свят, е биологична — тя се развива. Вероятно по такъв начин, че може да атакува различни видове магия. Това заклинание несъмнено ще продължи да мутира. Вероятно няма начин да се предвиди как би могло да се промени, но по това, което се вижда дотук, изглежда, че само ще става по-опасно. Като че ли лавинният огън не беше достатъчно сериозен проблем, та сега нещата ще се усложнят още повече. Дори допускам, че е възможно всички, заразени от него, да изгубят част от паметта си, при това не само тази част, свързана с Калан.

— Какво те кара да мислиш така? — попита Зед.