Тери Гудкайнд - Призраци

Ничи знаеше, че няма да издържи още няколко часа. Оставаха й броени минути, докато заразата я погълне и я всмуче завинаги отвъд воала, в света на мъртвите.

Струваше й се странно животът й да приключи по този начин. Тъй неочаквано. Тъй безлично. Тъй безсмислено. най-малкото би й се искало, като ще умира, поне да помогне на Ричард, или да стане след като се изясни, че са постигнали нещо. Щеше й се смъртта й да означава нещо за него.

Ричард вдигна очи към нея.

— Няма да издържи толкова. Трябва веднага да я извадим оттук.

Преодоляла болката и агонията, тя се усмихна вътрешно. До последен дъх. Ричард щеше да се бори до последен дъх срещу смъртта.

— Ричард — подхвана Зед, — умът ми не го побира как е възможно да знаеш нещо такова. Не, не че не ти вярвам, но не можем просто ей така да прекъснем една верификационна мрежа.

— Но защо?

— Как да ти кажа — въздъхна Зед, — истината е там, че изобщо нямам представа дали е възможно, но дори да е, никой не знае как да го направи. Стандартният верификационен процес си изгражда един вид защита, която предпазва от външна намеса. А в случая става въпрос за нещо още по-сложно и объркано.

— Все едно да се опитваш да слезеш от коня, докато препуска в галоп покрай пропаст — обади се високият Пророк. — Първо трябва да изчакаш коня да намали и да спре, в противен случай скокът ще завърши със смърт.

Ричард се върна при масата и заразглежда трескаво светлинната мрежа. Ничи се запита дали той съзнава, че макар в известен смисъл структурата пред него да е осезаема, онова, което вижда, всъщност съществува предимно като аура, представляваща реалната сила, която бушува вътре в нея.

С пропълзяването на поредната нишка под невъзможен ъгъл Ничи ахна вътрешно. Усети как бавно се раздира някаква жизненоважна част от съществото й. Болката я прониза до мозъка на костите. Видя как стаята се обгръща в мрак и разбра, че погледът й прониква в друг свят — в онзи тъмен свят, където болката щеше да секне.

Позволи си бавно да отплува към този свят. И в следващия миг различи нещо сред сенките на отвъдния свят. Стегна се и се отдръпна от мрачния ръб на смъртта. От тъмните сенки се взираха две искрящи очи, сякаш горящи въглени. Зловещият и злонамерен пламнал поглед бе фиксиран върху Ричард. Ничи направи отчаян опит да го предупреди. Сърцето й щеше да се пръсне от мъка, че не успя да стори нищо.

— Вижте — пророни Ричард, облещен насреща й, — по бузата й се изтърколи сълза.

— Сигурно защото не мига — поклати тъжно глава Ан.

Ричард сви безпомощно юмруци и закрачи около масата, като продължаваше да се мъчи да разгадае смисъла на линиите.

— Трябва да намерим начин да прекратим всичко това. Не може да няма вариант.

Дядо му внимателно отпусна ръка на рамото му.

— Кълна ти се, Ричард, ако можех, щях да изпълня желанието ти, но не ми е известен начин за прекратяване на верификационна мрежа. Пък и наистина не мога да разбера защо си толкова притеснен? Какво според теб заразява заклинанието?

Вниманието на Ничи бе съсредоточено върху съществото, което надничаше от отвъдния свят. При всяко блясване на светкавица, която озаряваше стаята, то като че ли изчезваше. Тя успяваше да го види едва след като в стаята отново се възцаряваше тъмнина.

Ричард остави линиите и съсредоточи вниманието си върху лицето на Ничи. Нейното единствено желание бе той да се протегне и да я изтръгне от агонията на заклинанието, приковало я към смъртоносната магия, но в същото време съзнаваше, че това е невъзможно. В този момент бе готова доброволно да пожертва живота си за един миг в неговите обятия.

— Хармониите — пророни примирено Ричард.

Ан забели очи. Натан въздъхна с облекчение, сякаш внезапно осъзнал, че всичко е плод на въображението на Ричард.

— Хармониите ли? — повдигна вежди Зед. — Ричард, боя се, че този път си на грешна следа. Това е просто невъзможно. Хармониите принадлежат към отвъдния свят. И макар много да им се ще да проникнат в нашия свят, няма как да стане. Те завинаги ще си останат в отвъдния.

— Знам прекрасно какво представляват Хармониите — прошепна едва чуто Ричард. — Калан ги освободи. Освободи ги, за да ми спаси живота.

— Няма начин да знае как да направи подобно нещо.

— Натан й каза всичко, каза й имената им: Реечани, Сентроси, Васи. Вода, огън, въздух. Единственият начин Калан да ми спаси живота бе като ги призове по имена. Направи го в момент на отчаяние.

Натан зяпна в изненада, но не възрази на думите му. Ан хвърли подозрителен поглед на Пророка.