Тери Гудкайнд - Призраци

Но малко след като започна всичко, нещата се объркаха. Прекрасното видение се изроди в разтърсваща агония. Всяка следваща линия, която разсичаше пространството около нея, имаше своя вътрешна проекция, която сякаш пронизваше душата й.

В началото тя установи, че удоволствието е част от механизма, по който човек възприема разгръщащото се пред очите му заклинание. Така както удоволствието би могло да служи за утвърждаване на някои благотворни и полезни аспекти на живота, то спомогна и за разкриването на сложната природа на заклинанието в целия му блясък. Беше като да гледаш изумително красив изгрев или да опиташ вкусен сладкиш, да потънеш в погледа на любим човек и той да ти отвърне с взаимност. Или поне така си представяше тя, че ще се чувства, ако любимият отвърне на погледа й.

Наред с това тя установи още и че както и в живота, болката е показател за сериозни смущения.

Ничи никога не би предположила, че в миналото този метод се е използвал често за анализ на вътрешното функциониране на дадена магия — за преценка на нейното вътрешно състояние. Тя никога не би предположила сложността или дълбочината на онова, което би могъл да разкрие той. И нямаше ни най-малка представа колко боли, когато нещо във вътрешната структура на заклинанието се е объркало.

Запита се дали ако знаеше всичко това, пак би настоявала да го направи. Сигурно — стига да имаше и минимален шанс да се помогне на Ричард.

Точно в този миг обаче не я занимаваше нищо друго освен болката. Толкова силна болка не бе изпитвала никога в живота си. Дори самият пътешественик по сънищата не й бе причинявал подобно страдание. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за това как да избяга от агонията. Петното, разляно върху заклинанието, бе толкова огромно, че за нея нямаше никакво съмнение, че бъде ли засегната от него, ще пострада фатално.

Ричард им бе посочил мястото, откъдето нещата бяха започнали да се объркват. Беше им разкрил фундаменталната грешка. Заразата, скрита вътре в заклинанието, раздираше Ничи. Тя усещаше как животът й се процежда през ужасния външен кръг на Милостта. Милостта, начертана със собствената й кръв, се бе превърнала в неин живот и щеше да бъде нейната смърт.

За известен период от време Ничи обитаваше в два свята, нито един от които не бе напълно реален за нея. И макар все още да имаше досег със света на живите, усещаше как личността й бавно пълзи към мрачната бездна отвъд.

И през цялото време светът на живота около нея губеше по мъничко от жизнеността си.

Искаше й се да се отърси от всичко това, да се отпусне във вечността на несъществуването — само и само болката да спре.

Макар да не можеше да помръдне, Ничи виждаше всичко в стаята — не с очите, а с дарбата си. Физическите страдания не й пречеха да разпознае в екзотичната гледка необикновено преживяване. Дарбата отваряше пред нея способност едва ли не за всеобщ поглед. Виждаше повече, отколкото й позволяваха очите. Въпреки болката съзнаваше цялостното величие на всичко наоколо.

Оттатък мрежата от зеленикави линии Ричард оглеждаше едно подир друго слисаните лица на останалите.

— Какво ви става? Веднага трябва да я измъкнете оттам! Ан понечи да се впусне в подробни обяснения, но Зед й направи знак да замълчи. След като се увери, че тя няма да заговори, съсредоточи вниманието си обратно върху внука си.

От плетеницата се откъсна поредната ивица, която начерта пътека през пространството. Ничи имаше чувството, че пробождат душата й със затъпена игла; ивицата светлина прониза всяко кътче на съществото й и я привърза още по-здраво към мрака на смъртта. Едва съумя да остане в съзнание. В момента й се стори далеч по-приемливо да се предаде.

Зед вдигна ръка към нея.

— Не можем да го направим, Ричард. Тези неща си имат свой ход. Верификационната мрежа преминава през поредица връзки и по този начин разкрива информацията за себе си. Започне ли верификационният процес, е невъзможно да го спреш. Трябва да стигне до края и да затихне от само себе си.

Ничи знаеше, че за жалост наистина е така.

Ричард стисна дядо си за ръката.

— Още колко остава? — Разтърси стареца като парцалена кукла. — Колко време отнема този процес?

Зед отвори насила пръстите на Ричард, за да освободи ръката си.

— За пръв път се сблъскваме с подобно заклинание. Трудно е да се каже. Но като гледам колко е сложно, не ми се вярва да отнеме по-малко от три-четири часа. Досега мина вече час, така че остават още няколко часа до завършването на процеса.