Тери Гудкайнд - Призраци

— Разбира се.

Плъзна поглед към Кара. За хората, които не я познаваха добре, лицето й изглеждаше безизразно, но за Ричард то беше красноречиво и отразяваше собствените му подозрения. Извърна очи към дядо си.

— Имате ли някакви… затруднения?

Зед стрелна останалите с очи и изсумтя в отговор, след което се зае да изследва геометричните фигури, които обгръщаха носещата се във въздуха жена.

Ричард познаваше дядо си достатъчно добре, за да прецени, че е или мрачен, или крайно притеснен. Нито едното, нито другото не му се стори приемливо. И самият той започна да се притеснява — за Ничи.

Докато всички останали отстъпиха назад, за да огледат по-отдалеч сияещата верификационна мрежа, която продължаваше да чертае все нови и нови линии в пространството, Ричард пристъпи напред. Бавно заобиколи масата, докато накрая за пръв път се вгледа в линиите, които се кръстосваха във всички посоки около Ничи.

С приближаването си до масата той осъзна, че линиите всъщност образуват цилиндър в пространството, а Ничи е поставена вътре в него. Тоест линиите обикаляха около Ничи, докато се срещнат. Ричард си престави цилиндричната форма в двуизмерен образ, все едно разгърна свитък, за да може да изгради по-ясна представа в главата си. Така постепенно започна да осъзнава, че в плетеницата от линии има нещо странно познато.

Колкото повече го изучаваше, толкова повече не можеше да откъсне поглед от него, сякаш нещо го привличаше неустоимо… всмукваше го в модела от линии, ъгли и арки. Имаше чувството, че би трябвало да знае какво вижда, само дето не можеше да се сети какво е.

Помисли си, че вероятно би трябвало да гледа на това заклинание, хвърлено над Калан — подобно на това, което виждаше в момента пред очите си, — като на нещо лошо, но не се чувстваше така. Заклинанието си беше там; то не би могло да е нито добро, нито лошо.

Лошите бяха онези, които бяха обвили Калан с тази мрежа. Онези четири Сестри бяха използвали заклинанието като инструмент за постигане на зловещите си намерения. То се бе превърнало в част от плана им да се сдобият с кутиите на Орден и да освободят Пазителя от отвъдния свят — да пуснат смъртта при живота. Всичко това заради някакви си празни обещания за безсмъртие.

Както гледаше линиите, Ричард започна да разпознава ритъма в тях, фигурите, които описваха, потока. И постепенно като че започна да вниква в смисъла им.

Започна да прозира целта на изображението.

Ричард посочи една точка в близост до протегнатата дясна ръка на Ничи, точно под лакътя.

— Това тук не е както трябва — рече той и сбърчи чело пред изваяната от светлина материя.

— Не е както трябва ли? — сепна се Зед.

Ричард изобщо не беше усетил, че е изрекъл на глас мислите си, при това достатъчно силно, че да го чуят останалите.

— Да, именно. Има нещо сбъркано.

РИЧАРД ПРОДЪЛЖИ ДА ОБСЛЕДВА ЛИНИИТЕ, като килна глава на една страна, за да ги проследи по-добре по сложната плетеница, която продължаваше във всички посоки, за да се събере в средата на тялото на Ничи. Започваше да проумява смисъла им и по-висшия замисъл на символа.

— Струва ми се, че липсва една поддържаща структура. — Посочи с пръст вляво. — Имам чувството, че би трябвало да започва оттук, какво ще кажете? Оттук би трябвало да тръгва линия, която да се връща обратно към лакътя й.

Вниманието му се съсредоточи върху ритъма на линиите и той сякаш потъна в свой собствен свят.

— Невъзможно е да знаеш подобно нещо — отбеляза вяло Ан. Скептицизмът й не го обезкуражи.

— Когато видиш окръжност, която е сплескана от едната страна, разбираш, че нещо не е както трябва, нали? Знаеш, че не би трябвало да е сплескана.

— Но това тук не е просто окръжност, Ричард. Ти нямаш ни най-малка представа за какво става въпрос. — Успя да се овладее, преди да е повишила тон още повече, сключи ръце пред себе си и си пое дълбоко дъх. Накрая продължи: — Просто исках да кажа, че конкретно в този случай има доста усложнения, с които не си наясно. Ние тримата все още не успяваме да разкрием механизма, който задвижва заклинанието, макар всеки от нас да има зад гърба си огромен опит. Въпреки всичките си знания и школовка сме ужасно далеч от разгадаването на начина на действие. А ти нямаш и минимална представа от подобна сложна материя.

Без да се обръща към нея, Ричард махна с ръка, за да разсее тревогата й.

— Все едно. Формата е емблематична. Натан килна глава на една страна.