Тери Гудкайнд - Призраци

Другото й стъпало беше застинало на сантиметри над масата, извън най-външния обръч на символа — над онази част, която представляваше Отвъдния свят.

Ничи висеше между света на живота и света на смъртта. За Ричард беше ясно, че това не е нещо обичайно.

Плъзна поглед отвъд стряскащата гледка на реещата се в пространството Ничи и различи в сенките силуетите на Натан и Ан, които сегиз-тогиз биваха осветявани от светкавици — заприличаха му на призраци, които ту се скриваха, ту се появяваха. Двамата също бяха вперили очи в издигнатата над сияйното заклинание Ничи.

Зед, вдигнал ръка на кокалестия си хълбок, докато с другата се почесваше по голобрадото лице, бавно заобиколи масата и огледа внимателно набъбващата и все по-сложна плетеница от светещи зелени линии.

Отвъд високите прозорци светкавиците продължаваха да блестят ослепително, но тътенът на гръмотевиците бе заглушен от дебелите стени на Кулата. Ричард се вгледа в лицето на Ничи.

— Тя… добре ли е?

Зед го изгледа така, сякаш напълно бе забравил за присъствието му в стаята.

— Моля?

— Питах дали е добре?

— Откъде да знам? — повдигна вежди Зед.

Ричард разпери ръце и ги остави да се отпуснат безпомощно покрай тялото му, невярващ и изумен.

— Нима не си ти този, който я постави в това положение, Зед?

— Не съвсем — пророни Зед и пристъпи напред, като разтъркваше длани една в друга.

Ричард се приближи към масата под Ничи.

— Какво става тук? Ничи добре ли е? В опасност ли е? най-сетне Зед го погледна и въздъхна.

— Не сме съвсем сигурни, момчето ми.

Натан се измъкна от сенките и се приближи до масата, обляна от зеленикава светлина. В тъмносините очи на Пророка се четеше недвусмислена тревога. Разпери ръце в успокоителен жест, дългата му бяла коса обърса раменете му, които се повдигнаха леко.

— Надяваме се, че е добре, Ричард.

— Нищо й няма — увери го Ан, която бе пристъпила зад Натан.

Широкоплещестият Пророк се надвеси над нея. С непретенциозната си вълнена рокля и посребряла коса, събрана на тила на хлабав кок, край Натан тя изглеждаше още по-скромно облечена. Ричард си помисли, че всъщност почти всеки би изглеждал скромно в сравнение с Натан.

Ричард вдигна ръка към гнездото от геометрични линии, които опасваха Ничи.

— Какво е това?

— Верификационна мрежа — отвърна дядо му.

— Верификационна ли? — свъси чело Ричард. — Че какво проверява?

— Лавинния огън — отвърна мрачно Зед. — Опитваме се да разберем как точно работи едно лавинообразно събитие, за да намерим начин да преобърнем процеса.

— Аха — почеса се по слепоочието Ричард.

Цялата тази работа му се струваше все по-съмнителна. Отчаяно копнееше да намери Калан, но в същото време беше сериозно притеснен какво ще стане с Ничи при този опит да бъдат разкрити тайнствените сили, създадени от древните магьосници. В качеството си на Първи магьосник Зед притежаваше способности и таланти, които Ричард изобщо не би могъл да си представи, а онези магьосници от древните времена бяха несравнимо по-могъщи от него. Макар да притежаваха голяма сила, Зед, Натан, Ан и Ничи бяха принудени да се борят с неща извън своя опит, извън своите способности — с неща, от които се бяха страхували дори онези древни магьосници. Но нима имаха избор?

Освен че беше лично загрижен за Ничи, Ричард се нуждаеше от помощта й, за да открие Калан. Макар че другите по всяка вероятност бяха по-могъщи и опитни от Ничи, сборът от всичките й качества я поставяше в по-друга плоскост. Тя беше може би най-могъщата магьосница, раждала се някога. Онова, което другите постигаха с цената на много усилия, за Ничи беше въпрос на един поглед. Макар сам по себе си този факт да бе наистина забележителен, за Ричард Ничи бе много по-ценна с други свои качества. С изключение на Калан, той не познаваше друг човек, способен да се съсредоточи върху поставената цел с такова упорство като Ничи. Кара притежаваше подобна целеустременост, когато се касаеше за безопасността на Господаря Рал, но Ничи бе способна да фокусира цялата си енергия върху всяка поставена цел. Някога, когато тя беше негов враг, непоколебимото й упорство я правеше не само дълбоко ефективна, но и ужасно опасна.

Ричард се радваше, че всичко това се промени. Откакто той започна да издирва Калан, Ничи се превърна в най-близкия му и най-верен приятел. Като в същото време съзнаваше ясно, че сърцето му принадлежи на Калан и това не би могло да се промени.

Той прокара пръсти през косата си.