Тери Гудкайнд - Призраци

— Е, защо виси там, насред онези линии?

— Тя единствена сред всички нас знае как да си служи със Субстрактивна магия — обобщи Ан. — Лавинният огън се възпламенява и поддържа чрез субстрактивни елементи. Опитваме се да разберем цялото заклинание — както адитивните, така и субстрактивните му компоненти.

Ричард си каза, че сигурно са прави, но от това не му стана по-добре.

— И Ничи се е съгласила?

— Всъщност идеята беше нейна — прокашля се Натан. Естествено. Понякога Ричард имаше чувството, че тази жена умишлено търси път към смъртта.

В подобни моменти му се искаше да знае повече за тези неща. Пак го обзе познатото усещане, че е пълен невежа. Вдигна ръка към онова, което се рееше над масата.

— Нямах представа, че при верификационните заклинания се използват хора. Искам да кажа, не знаех, че тези мрежи биват хвърляни около хора като нея.

— И ние не знаехме — отвърна Натан с дълбокия си, властен глас. Ричард се почувства неловко под погледа на Пророка, затова побърза да се обърне към Зед.

— Какво искаш да кажеш?

— За пръв път някой от нас извършва аспектен анализ на верификационна мрежа от вътрешна перспектива — сви рамене Зед. — За подобно нещо се изисква Субстрактивна магия, така че тази верификационна мрежа вероятно не е хвърляна от хиляди години насам.

— Тогава откъде знаехте как да го направите?

— Това, че никой от нас не го е правил — намеси се Ан, — не означава, че не сме проучвали различни източници по въпроса.

Зед посочи една от съседните маси.

— Прочетохме книгата, която ти намери — „Лавинен огън“. Оказа се, че никой от нас не се е сблъсквал с по-сложна материя, така че се опитахме да вникнем във всяка дума. Макар че никога досега не бяхме прибягвали до вътрешна перспектива, тя всъщност е само продължение на онова, което вече знаем. Ако човек знае как се борави със стандартна верификационна мрежа и притежава нужните елементи от дарбата, може да извърши аспектен анализ от вътрешна перспектива. Точно това прави Ничи и точно затова се наложи именно тя да го стори.

— Ако става въпрос за стандартен процес, тогава защо е нужно да се прави по този начин?

Зед посочи линиите, обгръщащи Ничи.

— Вътрешната перспектива би трябвало да разкрива в подробности самата същност на заклинанието — до най-елементарно ниво, — а не само онова, което се вижда при стандартния верификационен процес. Тъй като се предполага, че така би могло да се научи повече, отколкото по обичайния начин, а Ничи от своя страна притежава способностите, необходими, за да го активира, решихме единодушно, че би било полезно да прибегнем до това.

Ричард започна да диша малко по-леко.

— Значи използвате Ничи просто за да бъде направен абстрактен анализ. И само толкова.

Зед не устоя на погледа на Ричард и побърза да разтърка веждите си с ръка.

— Става въпрос само за верификационен процес, Ричард, не за възпламеняване на действително събитие, така че в известен смисъл не е нещо реално. Това, което истинското заклинание постига за един миг, тази инертна форма разтяга до продължителен верификационен процес, който дава възможност за детайлен анализ. Макар и не без рискове, това, което виждаш около Ничи, не е жизнеспособно заклинание.

Зед се прокашля.

— Само че когато е било хвърлено истинското заклинание, вместо Ничи то е намерило Калан и всичко е било повече от реално.

По ръцете на Ричард пробягаха иглички. Устата му така пресъхна, че дума не можеше да отрони. Усети как сърцето му пулсира през вените на шията му. Надяваше се това да не е истина.

— Но нали каза, че Ничи ви е била необходима, за да направите това заклинание. Понеже само тя умеела да борави със Субстрактивна магия. Калан не би могла да стори подобно нещо за Сестрите — а и във всеки случай не би им сътрудничила.

Зед поклати глава.

— Сестрите са хвърлили истинското заклинание около Калаи. Те владеят Субстрактивната сила и не са се нуждаели от сътрудничеството на Калан. Ние искахме Ничи да действа отвътре, като използва елементи както на Адитивната, така и на Субстрактивната магия, за да се опитаме да разберем как действа. Двата случая са съвсем различни.

— Ами тогава…?

— Ричард — прекъсна го дядо му, — както вече ти казах, имаме доста работа. Не му е сега времето да обсъждаме всичко това. Трябва да наблюдаваме процеса, за да се опитаме да вникнем в поведението на заклинанието. Би ли ни оставил да си вършим работата, а?

Ричард пъхна ръце в задните си джобове.