Тери Гудкайнд - Изповедник

— А животът със Зед в Кулата?

— Зед никога не е изглеждал по-щастлив. Човек би си помислил, че цялата навалица в Кулата ще му се отрази зле, но напротив. Мястото отново е изпълнено с живот.

— Това е прекрасно, Вирна.

— Кога ще дойдеш? Всички там ви чакат с Ричард. Зед се погрижи да намери хора, които да поправят насените на Двореца на Изповедниците щети. Сега той отново изглежда величествено. Всичко е готово и твоят дом те чака да дойдеш, когато пожелаеш. Няма да повярваш, но всички от персонала, които се завърнаха, очакват двамата с Ричард да прекарате известно време там.

Калан се зарадва на новината, че толкова много хора искрено желаеха тя да ги посети. Беше израснала като Изповедник жена, от която всички се страхуваха. Сега заради Ричард и всичко, което се бе случило, беше обичана заради нея самата, а и като Майка Изповедник.

— Скоро, Вирна, скоро. Ричард говореше, че иска да избяга за малко. Дворецът го подлудява. Тук е заобиколен само от мрамор, а човек има нужда да вижда и зеленина.

Преди Калан да продължи по пътя си, Вирна я целуна по бузата.

Не беше изминала и няколко крачки, когато капитан Зимер я видя и я поздрави с юмрук в гърдите.

Накрая мярна и Ричард в тълпата. Той се обърна и я погледна, все едно бе усетил присъствието й. Тя не се съмняваше в тази му способност.

Както винаги при вида му й прималя от радост. Той изглеждаше величествен в черната си одежда на магьосник воин, която напълно подхождаше за случая.

Когато стигна до него и той я прегърна нежно през кръста, придръпвайки я по-близо до себе си, за да я целуне, останалият свят, хилядите хора, повечето, от които без съмнение гледаха, изчезнаха от мислите й.

— Обичам те — прошепна той в ухото й. — Ти си най-красивата жена тук.

— Не знам, Господарю Рал — отвърна тя с игрива усмивка, може да се появят и други. По-добре да не правиш прибързани заключения.

Ричард видя Виктор и двамата се поздравиха с усмивка. Тогава Калан забеляза Зед. Тя се хвърли и прегърна стареца.

— Зед!

— Внимавай, ще ме задушиш.

Тя се дръпна назад и го стисна за ръцете.

— Толкова се радвам, че дойде!

— За нищо на света не бих пропуснал, мила. — Усмивката му беше заразителна.

— Забавляваш ли се? Хапна ли нещо?

— Повече щях да се радвам, ако Ричард ми позволи да опитам всичките онези прекрасни лакомства.

Ричард направи физиономия.

— Зед, персоналът в кухнята се разбягва, като те види.

— Е, ако не обичат да готвят, не е трябвало да стават готвачи.

Калан усети, че някой я хваща за ръката.

— Рейчъл! — Тя се наведе и прегърна момичето. — Как си?

— Чудесно. Зед ме учи да изписвам заклинания… когато не яде.

Калан се засмя.

— Харесва ли ти да живееш в Кулата?

Лицето на Рейчъл грейна.

— Това е най-забавното нещо, което ми се е случвало. Имам братя и сестри, и приятели. И Чейс и Ема, разбира се. Мисля, че на Чейс наистина му харесва работата там.

— Сигурен съм — каза Ричард.

— А някой ден — продължи тя — можем да се преместим в Тамаранг и да живеем в замъка. Но Зед казва, че ми трябва още много време, за да съм готова за това.

Рейчъл беше родена с кралска кръв, която й даваше способността да изписва заклинания в свещените пещери. Официално тя беше кралицата на Тамаранг. Някой ден щеше да стане велика кралица и да изписва прекрасни неща.

— Зед — започна Калан, — виждал ли си Ейди?

— Да — Зед се усмихна на себе си. — Фридрих я направи истински щастлива. Ако някой заслужавала намери щастие, мисля, че това е Ейди. Двамата с Фридрих, изглежда, се погаждат добре. Сега, след като Ейдиндрил отново е изпълнен с живот, Фридрих има повече работа, отколкото може да поеме. Почти не мога да го хвана да свърши нещо за нас в Кулата.

— Ти също си добре, нали? — попита Калан.

— Е — той повдигна вежди, — ще бъда, когато ти и Ричард дойдете и поостанете малко.

Той се закани с пръст на Ричард.

— Казвам ти, Ричард, понякога имам чувството, че си заминал за Отвъдния свят, все едно живееш в Храма на ветровете.

Ричард погледна равнодушно дядо си.

— Храмът на ветровете не е в Отвъдния свят.

— Разбира се, че е. Беше изпратен там по време на…

— Аз го върнах.

— Какво? — Зед стана строг.

Ричард кимна с лека усмивка.

— Когато отидох в Отвъдния свят, преди да отворя силата на Орден, направих някои малки промени. Докато вратата на Орден беше отворена, успях да върна храма на мястото му — в този свят. Той принадлежи на хората. Аз го върнах за тези от нас, които могат да го оценят.