Тери Гудкайнд - Изповедник

Вие пожелахте нова зора за човечеството. Вие пожелахте свят, в който жадуването за други светове, измислени от самите вас, е правилната кауза за човечеството. Аз осъществих вашите желания.

Ние ще бъдем свободни от вас.

Вашият свят ще си бъде ваш. Вие никога няма да можете да се завърнете в този свят — връщане назад няма да има. Веднъж затвори ли се тази врата, път назад няма да има, няма да има друг свят за вас, освен вашия собствен.

Аз съм сигурен, че всеки ден ще ни носи предизвикателства, които ще трябва да преодоляваме, но убежденията на Ордена няма да са сред тях. Както каза Ничи, вие сте нищожества.

СЕСТРАТА НА РИЧАРД, ДЖЕНСЪН, ПРИСТЪПИ НАПРЕД в ослепителната белота. Том беше с нея, обгърнал раменете й с ръце. Ансън, Оуен и Мерилий също бяха с тях. С изключение на Том, те всички бяха по рождение без дарба — колони на сътворението.

— Ричард — започна Дженсън, — ние искаме да отидем в този нов свят.

По бузата на Ричард се стече сълза. Той знаеше, че тя изразява мнението и на останалите.

— Всички можете да останете и да живеете свободни тук.

— Зная — отвърна тя. — Но ти ме научи да ценя живота и да уважавам живота на другите. Тукашният свят е свят на магии. Ние не искаме нашето съществуване да зависи от магията. Ние сме колони на сътворението. Трябва да растем и строим, да създадем наш собствен свят, свят без магия. Този свят е ваш. Ние копнеем за нашия.

Ричард я погали по лицето.

— Разбирам, независимо от желанието ми да останете. Това беше повече от разбиране — той знаеше, че те щяха да поискат да отидат в другия свят. Усмихна й се. Беше толкова красива и изпълнена с доброта.

— Мисля, че ти и твоите приятели ще си намерите безопасно място.

— Дали ще бъдем в безопасност, Господарю Рал? — попита Том. — Имам предвид, знаейки какви хора пращаш в този далечен свят?

Ричард кимна.

— Родените без дарба са твърде слаб противник, за да бъдат забелязани или обвинявани от Ордена. Вие ще бъдете оставени на спокойствие.

— Ще бъдем в безопасност — каза Дженсън в отговор на все още загрижения поглед на Ричард. — Пък и ще гледаме да не привличаме много внимание. Ще бъдем добре.

— Ако се изпречите на пътя им, пред очите им — кимна Ричард, — те ще ви унищожат, но аз се надявам, че ти и твоят народ ще намерите своето място — може би в района, който на този свят е известен като Бандакар. Там ще можете да живеете вашия живот. Не бих искал да си тръгвате, но знам, че това е правилният път.

Аз изпратих лавинния огън в този далечен, нов свят — продължи той. — Той ще заличи спомените на всички там за този свят тук, за това, което оставят зад себе си.

Дженсън, аз знам, че ти ще ме помниш, но също така знам, че след време този спомен, заедно с всички от този свят, всичко, което някога е било, ще изчезне и ще се превърне в легенда.

Ричард се обърна към Том — големия, рус д’харанец.

— Ти не си без дарба по рождение.

— Знам — кимна Том, — но обичам Дженсън и не мога да допусна да се разделим. Да сме заедно е прекрасно, ако сме заедно, животът ни ще е песен, независимо къде се намираме. Развълнуван съм от възможността да участвам в изграждането на свят за нас, свят, където Дженсън и всички, които нямат дарба, няма да са различни от останалите, а просто ще бъдат хора.

Моля те, Господарю Рал, да ме освободиш от служба, за да мога да отдам живота си на твоята сестра — да я обичам и пазя. Нея и другите хора в новия свят.

Ричард се усмихна.

— Няма нужда да ме молиш да те освободя, Том. Ти винаги си ми служил по свое собствено желание. Аз ще съм ти безкрайно благодарен, ако можеш да направиш Дженсън щастлива.

Том отдаде чест, доближавайки юмрука до сърцето си, след което, с широка усмивка на лицето, прегърна Ричард. Оуен, Ансън и Мерилий, също с усмивки на лицата от вълнение за предстоящия им живот, се здрависаха с Ричард и му благодариха за това, че ги е научил как да се борят за правото си на избор.

— Обичам те — прошепна Дженсън, прегръщайки го силно. — Благодаря ти, Ричард, за това, че ми помогна да заобичам живота. Дори и да те забравя, ти винаги ще бъдеш в сърцето ми.

Те се отдалечиха и скоро силуетите им се размиха в бялата бездна.

Останал сам, Ричард стисна Меча на истината и го издърпа от кутията на Орден; така ключът беше свален от вратата. Оставаше му да свърши само още нещо — нещо за себе си.

Стерилното поле, което бе нужно, за да успее силата на Орден, беше омърсено. Калан знаеше, че той я обича.