Тери Гудкайнд - Изповедник

Той внимателно плъзна първите три пръста на лявата си ръка над събирателната точка. Нервът на лявата му ръка изтръпна до лакътя — това не беше добър знак. Ничи беше добавила нещо към щита, като го бе преобразувала от щит с общо приложение в персонален. Зед започваше да си мисли, че Кара знае повече, отколкото бе предполагал.

Това беше щит, който, изглежда, реагираше по уникален начин на прилагането на сила. Той спря, за да помисли за миг. Щеше да се наложи да постигне целта си, без да прилага сила, която да предизвика ответна реакция.

Внимателно плъзна невинна тънка нишка през дебнещата магия. С дясната си ръка успокои мрежата, ограничаваща силата, така че да започне да се разхлабва.

Знаеше прекрасно, че няма да е никак просто да се опита да пробие защитата, защото задържащото поле беше създадено така, че силата го заключваше още по-здраво. Ничи очевидно бе засилила това свойство. Ако използваше твърде много сила, защитата щеше просто да се затегне, все едно да дръпнеш краищата на въже, завързано на възел. Ако това се случеше, той никога повече нямаше да може я разхлаби.

Освен това Кара беше права — Ничи владееше Субстрактивна магия и не можеше да се каже кои елементи от зловещата мощ на тази сила е вплела в матрицата, за да предпази вътрешната защита от нарушаване. Той не искаше да вкара ръката си в ключалката насила само за да открие впоследствие, че я е потопил в казан разтопено олово. Ако се опиташе да развърже възела, рискът беше много по-малък, отколкото, ако се опиташе да го разсече.

Тези трудности само затвърдиха непоколебимото решение на Зед да намери начин да премине от другата страна. Това беше типично за него и навремето баща му направо се вбесяваше — особено, ако ставаше въпрос за щит, създаден специално, за да държи настрани любопитния му син. Върхът на езика на Зед се подаваше от лявата страна на устата му, докато той се мъчеше да намери пробив в самата тъкан на защитата. Беше навлязъл навътре доста по-бързо, отколкото очакваше. Опипа с невидимата си сила вътрешността, за да може да установи контрол.

И тогава, макар че бе внимавал дори повече от необходимото, тъканта на щита се стегна, като рязко отряза магическото му нападение. Сякаш го вкара в засада.

Зед стоеше изгърбен пред обкованите в месинг врати и изненадан, че защитата успя да реагира по този начин. В крайна сметка той още не се бе опитал да я пробие, а само да опипа вътрешната й част — да надникне през ключалката, така да се каже.

Беше правил същото безброй пъти преди и винаги беше вършило работа. Би трябвало да проработи и сега. Никога не беше срещал по-упорит щит.

Продължаваше да стои наведен над дръжката, обмисляйки следващия си ход, когато вратата се отвори навътре.

Зед леко завъртя глава и надзърна нагоре. Ничи се изправи над него, с ръка от вътрешната страна на вратата, стиснала дръжката от нейната страна.

— Направи ли си изобщо труда да почукаш? — попита тя.

Зед се изправи, като се надяваше лицето му да не е пламнало, макар да бе сигурен, че е.

— Ами, всъщност мина ми през ума, но после се отказах. Мислех си, че може да работиш до късно по оная книга и може да си заспала. Не исках да те безпокоя.

Русата й коса се спускаше върху раменете и се разливаше по черната рокля, обгръщаща плътно всяка извивка на съвършеното й тяло. Макар че явно не беше мигнала цяла нощ, сините й очи бяха пронизващи както на всяка друга магьосница. Комбинацията от пленителна красота, сдържано достойнство и остър ум, без да се споменава фактът, че притежаваше достатъчно сила да изпепели почти всяко живо същество, беше обезоръжаваща и същевременно заплашителна.

— Ако бях заспала — отвърна Ничи със спокойния си, копринен глас, — чудя се, нима нарушаването на полето, подсилено от щит, издигнат с помощта на инструкции от книга на три хиляди години и осеяно със субстрактивни контраключалки, не би ме събудило?

Тревогата на Зед се усили. Такива защити не се правеха просто ей така, за да не ти пречи някой на дрямката.

— Исках само да надникна, за да видя как си — разпери ръце той.

Студеният й поглед го накара да започне да се поти.

— Прекарах много дълго време в Двореца на пророците в обучаване на момчетата магьосници как да се държат прилично и да обуздават силите си. Знам как да правя непробиваеми щитове. Имам голям опит в това като Сестра на мрака.

— Наистина ли? Би ми било много интересно да науча повече за тези тайнствени защити — от строго професионална гледна точка, разбира се. Тези неща са ми пo-скоро като… хоби.