Тери Гудкайнд - Камъкът на сълзите

— Беше… горещо, там, в онзи свят. Много горещо.

Той погали косата й.

— Косата ти е отново дълга. — Веднага след това смръщи чело. — Но това момче има още много да учи! Не го е направил както трябва.

Очите на Калан се спряха върху него.

— Повярвай ми, че го направи точно както трябва.

Той я погледна.

— Какво правихте там цяла нощ? Нямаше те цяла нощ? Какво правихте?

Калан усети, че ушите й почервеняват. Беше щастлива, че косата й ги закрива.

— Ами, не знам. Какво правите вие с Ейди, когато сте сами цяла нощ?

Зед се изправи.

— Е — той се прокашля. — Ами, приказваме си. — Зед повдигна вежда и погледна към небето. — Приказваме си, това е всичко.

Калан сви рамене.

— И ние това правихме. Приказвахме си цяла нощ. Точно като вие с Ейди.

По лицето му се разля хитра усмивка. Той я прегърна здраво с тънките си ръце.

— Толкова се радвам за теб, скъпа моя. — Зед я хвана за ръцете и затанцува с нея.

Ахерн се засмя и извади малката флейта от джоба си.

— Моят внук е магьосник! Моят внук ще бъде велик магьосник! Точно като дядо си!

Веселието избухна неудържимо, всички се смееха и радваха. Пляскаха с ръце, докато Зед танцуваше с Калан из стаята.

Тогава тя видя един човек, който не можеше да се присъедини към веселбата. Ейди стоеше на своя стол в ъгъла и се усмихваше. Калан се приближи до възрастната жена, застана на едно коляно пред нея и хвана малките й ръце.

— Щастлива съм за теб, дете.

— Ейди — каза Калан с нежен глас, — духовете изпратиха съобщение за теб.

Тя поклати глава.

— Съжалявам, дете, но това име нищо не ми говори. Не си спомням жена на име Ейди.

— Аз обещах да ти предам съобщението им. То е важно за някой, който е там, в другия свят. Искаш ли да го чуеш?

— Кажи ми го, но съжалявам, сигурно няма да разбера какво означава.

— Това е съобщение от Пел.

В стаята изведнъж настъпи тишина. Ейди стана рязко от стола. От очите й потекоха сълзи. Ръцете й затрепериха в ръцете на Калан.

— От Пел? Съобщение от моя Пел?

— Да, Ейди, той иска да знаеш, че те обича и че се намира на едно спокойно място. Знае, че ти никога не си го предала, знае колко много го обичаш. Съжалява за страданията ти. Каза да бъдеш в мир с душата си и че той е добре там при духовете.

Ейди се обърна и погледна Калан с белите си очи. По бузите й капеха сълзи.

— Моят Пел знае, че не съм го предала?

Калан кимна.

— Да, Ейди, той знае и винаги ще те обича.

Ейди я прегърна.

— Благодаря ти, Калан. Никога няма да разбереш колко много означава това за мен. Ти ми върна всичко на този свят. Върна ми смисъла на живота.

— Знам какво означава, Ейди!

Ейди прегърна Калан още по-силно.

— Да, дете, може би знаеш!

Джебра и Чандален приготвяха закуската, докато другите разговаряха. Калан им разказа, че Ричард ще се опита да ги пресрещне в престолния град на Галеа и че трябва да заведе Зед в Западната земя, за да види какво ще правят със Сестрите на мрака. Засега те още плавали по море.

След като си похапнаха добре, сред радостни възгласи и весели разговори, които от толкова време им липсваха, всички се втурнаха да събират нещата си. Чандален с особено изражение на лицето дръпна Калан настрани и заговори бързо на своя роден език.

— Майко Изповедник, искам нещо да те попитам, но не знам как да го кажа.

— Какво има Чандален?

— Как да кажа на твоя език „гърди“?

— Какво?

— Как е думата за „гърди“? Просто искам да кажа на Джебра, че има много хубави гърди!

Калан сви рамене.

— Чандален, съжалявам, но мисля, че не бива да говориш с нея за това.

— Ти само ми кажи. Искам да й обясня колко много харесвам нейните хубави гърди.

— Чандален, при Калните е съвсем нормално да се говори така на една жена, но на други места не е прието, това вече не е комплимент, а обида. Не е прието дори между хора, които много добре се познават.

— Аз я познавам добре.

— Все още не е достатъчно. Повярвай ми. Ако наистина я харесваш, не й говори такива неща, няма да й хареса.

— Нима жените тук не обичат да чуват истината?

— Не е толкова просто. Ако ти видиш в твоето село жена, която няма кал по косата и й го кажеш, това няма да й хареса, нали? Въпреки че е самата истина, въпреки че казваш онова, което виждаш!

Той повдигна вежда.

— Разбирам.

— Нищо друго ли не харесваш в нея?

Той кимна ентусиазирано.

— Харесвам всичко в нея.

— Тогава кажи й, че харесваш усмивката, косата, очите й.

— Как да разбера кои неща са комплимент и кои не?