Тери Гудкайнд: Камъкът на сълзите

— Духовете са счели за правилно да не ми помагат повече. Те не направиха нищо, когато оставих Ричард в ръцете на Сестрите на светлината, позволиха ми да го нараня. Допуснаха да ми бъде отнет завинаги. Добрите духове избраха другата страна.

— Не е работа на добрите духове да управляват света на живите. Това е наше задължение. Именно ние трябва да се грижим за собствения си свят.

— Кажи го на някой, който се интересува.

— Ти се интересуваш. Просто в момента не го осъзнаваш. И аз загубих Ричард, но знам, че това не бива да ме отклонява от правилния път. Мислиш ли, че Ричард би те обичал, ако откажеш да помогнеш на човек, който има нужда?

Тя не каза нищо, Зед продължи да я атакува.

— Ричард те обича и заради това, че имаш отношение към живота. Обича те, защото умееш да се бориш със същата страст като него. Винаги си го доказвала.

— Той беше единственото нещо, което исках от живота. Единственото, което поисках от добрите духове. И виж какво му причиних. Той мисли, че съм го предала. Накарах го да сложи яката, а той я мразеше повече от смъртта. Аз не мога да помагам на хората. Мога само да причинявам болка.

— Калан, ти притежаваш магията. Казах ти, не бива да допуснем магията да умре. Светът на живите се нуждае от нея. Ако тя изчезне, целият живот ще бъде скучен и дори разрушен. Никой не знае какви възможности имаме. Ще отидем в Ебинисия, където никой не ни очаква, и ще обединим войските на Средната земя, за да нападнем отново. Никой няма да знае, че сме възродили Ебинисия от пепелището на смъртта.

— Добре. Ако това ще те накара да млъкнеш, съм готова да стана Кралица на Галеа, докато Сирила се възстанови.

Огънят изпука. Зед изсъска тихо.

— Знаеш, че не това искам да кажа, Майко Изповедник.

Калан не му отговори. Тя хапеше вътрешната страна на бузата си, за да не заплаче. Нямаше да му позволи да види сълзите й.

— Магьосниците от старите времена създадоха Изповедниците. Ти притежаваш единствена по рода си магия. Тя има елементи, които не съществуват в нито една друга магия. Дори и в моята. Калан, ти си последната Майка Изповедник. Твоята магия не бива да умре заедно с теб. Ричард е загубен за нас. Но ние трябва да вървим напред. Животът и магията трябва да вървят напред. Ти трябва да си избереш другар и да дадеш на света тази магия за бъдещето.

Тя продължаваше да гледа в пламъците.

— Калан — прошепна той, — ти трябва да го направиш, за да докажеш любовта си към Ричард. Трябва да се бориш за себе си.

Тя бавно извърна глава и погледна в другата стая. Орск седеше с кръстосани крака на пода до Чандален. Единствен той я погледна с единственото си око. Белегът през другото проблесна зловещо на светлината на огъня. Той следеше всяко нейно движение. Другите в стаята се постараха да изглеждат страшно заети с работата си.

— Орск — каза тя.

Огромният мъж скочи на крака и бързо се приближи. Застана пред нея в очакване на заповедите й — все едно какви са те: да й донесе чаша чай или да убие някого.

— Орск, качи се в стаята ми и ме чакай!

— Да, господарке.

След като той се качи на горния етаж, Калан бавно прекоси стаята. Чу как леглото изскърца под тежестта му, когато той седна да я чака. Когато постави ръка на парапета на стълбата, Зед я спря.

— Майко Изповедник, не е задължително да е той. Със сигурност ще си намериш някой, който да отговаря на вкуса ти.

— Няма никакво значение, него вече съм докоснала със силата си. Защо да наранявам друг?

— Калан, не съм казал, че трябва да стане веднага. Не е нужно да е толкова скоро. Казах само, че трябва да свикнеш с тази мисъл и в един момент да го направиш.

— Днес, утре, следващата година, какво значение има. И след десет години ще бъде същото като сега. Магьосниците използват Изповедниците от хиляди години. Защо точно с мен трябва да бъде различно? Искам да свърши по-бързо, за да си доволен.

Зед не сваляше очи от нея. В тях като че ли проблесна сълза.

— Калан, не е така. Това е надеждата за живот.

Тя видя болката в очите му, но не й дожаля за него.

— Както искаш го наречи. Наименованието не променя същността. Това е изнасилване. Моите врагове не можаха да го направят, нека тогава го сторят приятелите ми.

— Знам, скъпа моя, колко добре го знам.

Тя отново понечи да тръгне по стълбите, но ръката му отново я спря.

— Калан, моля те, направи първо едно нещо заради мен. Иди и се разходи, премисли нещата още веднъж. Помоли духовете за помощ, за напътствие. Помоли ги да ти покажат правилния път.