Тери Гудкайнд - Камъкът на сълзите

— Не съм със Сестрите. В Ейдиндрил съм.

— В Ейдиндрил ли?

Той кимна.

— Напуснах Двореца на пророците. Сестра Вирна ми помогна. След това отидох в Д’Хара — Ричард й разказа всичко, което се беше случило от деня на тъжната раздяла.

Калан дълго слуша, а после се опита да събере безбройните събития в няколко думи. Ричард просто не можеше да повярва на разказа й.

— Толкова се гордея с теб. Ти наистина си Майката Изповедник. Ти си най-великата от всички Изповедници.

— Върни се пред голямата зала на Съвета и ще видиш портретите на великите Изповедници. Никога няма да стана като тях.

— В това, моя любов, искрено се съмнявам. — Той отново я целуна. Гореща чувствена целувка.

Тя го целуваше в отговор и не искаше нищо повече от живота, освен да чувства устните му върху своите и ръцете му около тялото си. Той продължи да я целува по бузите, по ушите, по врата. Тя само тихичко простенваше.

— Ричард, белегът, знакът на Мрачния Рал, наистина ли изчезна?

Той разтвори ризата си, за да й покаже. Ръцете й погалиха гърдите му.

— Истина е — прошепна тя.

С цялата си любов Калан нежно целуна гърдите му, погали го и отново целуна мястото, където преди беше белегът. След това се плъзна надолу към пъпа му.

— Не е честно — каза той, останал без дъх. — Искам да целувам по теб всичко, което ти целуваш по мен.

Калан го погледна в очите и започна да разкопчава ризата си.

— Договорихме се.

Тя събличаше дрехите му, докато той я обсипваше с влажни целувки по цялото тяло. С всяка следваща дишането й се учестяваше все повече.

— Калан — едва прошепна той и се дръпна малко назад. — Добрите духове може да ни гледат!

Тя го повали по гръб и го целуна.

— Ако наистина са добри духове, ще се обърнат с гръб.

Свят му се зави от топлината на тялото й. Усещането, че я докосва, го накара да стене от желание. Сиянието около тях запулсира в ритъма на дишането им. Сякаш бе продължение на собствените им тела.

Ричард се извъртя и се отпусна върху нея. Потъна в зелените й очи.

— Обичам те, Калан Амнел, сега и завинаги.

— И аз те обичам, мой Ричард.

Двамата впиха устни един в друг, той обви ръце около шията й, а тя го обгърна с крака.

В празнотата между световете, в мекото сияние на лишеното от време място те се сляха в едно.

Калан се върна в странноприемницата. Потъна в мрака в дъното на коридора, който водеше към трапезарията. Все още усещаше топлината, нежността, радостта и задоволството. Когато тръгна към трапезарията, стъпките й отекнаха бодро в цялата странноприемница.

Зед скочи на крака.

— Калан! Проклето момиче, къде беше цяла нощ! Обърнахме града да те търсим. Цяла нощ сме обикаляли. Къде беше?

Тя се обърна и посочи с ръка.

— В малката градина отзад.

Зед фучеше из стаята.

— Изобщо не е вярно!

Тя му се усмихна замечтано.

— Е, бях отначало, но после отидох при Ричард. Зед, той е избягал от Сестрите. Сега е в Ейдиндрил.

Зед се вцепени.

— Калан, знам, че ти се събра много, сигурно ти се привиждат неща, които силно желаеш.

— Не, Зед, молих се на добрите духове. Тя дойде и ме заведе при Ричард. Ние бяхме заедно, някъде… между световете.

— Калан, това просто е…

Калан излезе от сянката, в която се криеше до този момент. На светлината очите на Зед се разшириха.

— Какво… какво се е случило с косата ти? — прошепна магьосникът. — Тя… отново е дълга!

Калан се засмя.

— Ричард го направи. Има дарбата, нали знаеш. — Тя свали Агиел от врата си. — Даде ми това. Каза, че не му трябва повече.

— Но… може би има някакво друго обяснение…

— Каза ми да ти предам нещо — да ти благодаря за затварянето на кутиите. Щастлив е, че дядо му е достатъчно мъдър, за да не нарушава Второто правило на магьосника.

— Дядо му… — От очите му потекоха сълзи. — Ти си го видяла! Наистина си го видяла! Ричард е спасен!

Тя го прегърна.

— Да, Зед, вече всичко ще бъде наред. Той е върнал Камъка на сълзите където трябва и кутиите на Орден са затворени. Каза, че притежава и Адитивна, и Субстрактивна магия, с които би могъл да разполага както поиска.

Той я хвана за раменете и я разтърси.

— Ричард притежава Субстрактивна магия? Не е възможно!

— Имаше брада, която изчезна пред очите ми. Каза да ти напомня за твоя урок — казал си, че само Субстрактивната магия може да го направи.

— Чудо на чудесата! — Зед доближи лицето си до нейното. — Ти имаш треска. Цялата си изпотена.