Тери Гудкайнд - Камъкът на сълзите

— Сандерхолт — извика той. — Търся госпожа Сандерхолт, къде е тя?

Някой нервно му посочи към коридора. Изкачи се по стълба, прескачайки по няколко стъпала наведнъж, и затича по дългия коридор. Пред него се появи една жена.

— Какво става? Кой ме търси?

— Аз — каза Ричард.

Тя го изгледа изпод вежди.

— Какво мога да направя за теб, млади човече? — каза му с дрезгав, измъчен глас.

Не искаше в гласа му да звучи заплаха, но явно не можа да постигне голям успех.

— Къде е Калан? Къде да я намеря?

Лицето й стана бяло като престилката й.

— Ти сигурно си Ричард. Тя ми разказа за теб. Изглеждаш точно така, както те описа.

— Да! Къде е тя?

Госпожа Сандерхолт преглътна.

— Съжалявам, Ричард — въздъхна тя, — Съветът я осъди на смърт. Присъдата беше изпълнена в деня на зимното слънцестоене.

Ричард стоеше пред дребничката жена и не можеше да повярва, че двамата говорят за един и същи човек.

— Мисля, че нещо не си разбрала — каза той, — аз търся Майката Изповедник, Калан Амнел. Сигурно ми говориш за друг човек. Моята Калан не може да умре. Дойдох възможно най-бързо, кълна се, че направих всичко възможно и невъзможно.

От очите на госпожа Сандерхолт потекоха сълзи. Тя бавно поклати глава. После сложи превързаната си ръка върху рамото му.

— Ела, Ричард, блед си като платно, нека да ти дам малко топла супа.

Ричард вдигна от земята раницата, лъка и колчана си.

— Съветът я е осъдил на смърт, така ли?

Тя кимна.

— Успя да избяга, но я хванаха. Съветът потвърди присъдата и я обезглавиха публично. Всички съветници стояха и се усмихваха, докато тълпата ликуваше.

— Може би тя все пак е успяла да се спаси. Тя е изключително находчива жена…

— Аз бях там — каза тя с пречупен глас и по лицето й отново потекоха сълзи. — Моля те, не ме мъчи, не ме карай да го преживявам отново. Аз познавам Калан от деня на нейното раждане. Обичах я като собствена дъщеря.

Може би имаше някакъв начин да върне времето назад. Трябваше да има.

Не, беше пристигнал много късно. Калан беше мъртва. Той я остави да умре, за да спре Пазителя. Пророчеството го беше победило. Ричард стисна зъби.

— Къде се събира Съветът?

Дребничката възрастна жена посочи с превързаната си ръка надолу по коридора. Той се обърна натам.

— Моля те, Ричард, аз също я обичах. Нищо повече не може да се направи. Наистина.

Ричард вече тичаше, без да вижда нищо около себе си.

Навсякъде бе пълно с войници, но той не им обърна никакво внимание. Нямаше представа дали те искат да го спрат, но и не го интересуваше. Носеше се напред, устремен към своята цел. До слуха му достигаше дрънчене на оръжие, но то му се струваше далечно като в сън. Летеше към заседателната зала като стрела, изпратена от ръката му към призованата мишена.

В дъното на една безкрайна колонада стигна до вратата на голямата зала на съветниците. Щом го видяха да приближава към нея, няколко войници застанаха пред вратата. Той почти не ги забеляза. Виждаше само вратата.

Мечът все още беше в ножницата, но яростта вече изпълваше цялото му тяло. Войниците застанаха плътно пред вратата. Той дори не забави крачка. Пелерината на сбърза се развяваше на гърба му, веждите му бяха сключени застрашително над очите. Нищо не можеше да му попречи. Войниците направиха опит да го спрат. Той продължи напред. Искаше да разчистят пътя му. Силата му изригна инстинктивно, без да я е викал съзнателно. Почувства удар. С периферното си зрение видя пръски кръв по белия мрамор.

Без да забавя ход, той изникна от кълбото огън и дим, което запълваше зейналата дупка на мястото на вратата, два пъти по-голяма от нея. Във въздуха се разхвърчаха каменни отломки. Заваля дъжд от трески. Едното крило на вратата прелетя във въздуха, описвайки дъга. Другото се завъртя като пумпал и се разби с трясък в мраморния под. Върху него се стовариха остатъци от мечове и друго оръжие.

В далечния край на залата мъже, насядали зад голяма овална маса, скочиха гневно на крака. Докато продължаваше яростно напред, Ричард изтегли меча. Залата се изпълни с характерния звън на металното острие.

— Аз съм Главен съветник Търстан — каза мъжът, който до преди миг седеше в средата на масата, на най-високия стол. — Искам да знам причината за това нахлуване.

Ричард продължи напред.

— Има ли тук някой, който да не е гласувал за смъртната присъда на Майката Изповедник?

— Тя беше осъдена на смърт заради предателство. Съвсем законно и единодушно от нашия Съвет. Стража, хванете този мъж!